28 Март 2024четвъртък15:45 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Събеседник

Юлий Йорданов: Патриотичното чувство и хуманизмът започват от рода и родния край

Историята ни учи да не забравяме великите личности, като напомняме за тях на по-младите поколения, казва известният литературен критик и краевед

/ брой: 171

visibility 1346

Юлий Йорданов е роден в град Лом. Завършил е философския факултет на Софийския университет "Свети Климент Охридски", а след това и факултета по журналистика. Бил е кореспондент на няколко софийски вестника, в които публикува оперативна литературна критика и краеведски изследвания. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите "Литературната северозападна нива", "Опуси за талантливостта", "Чудотворството, наречено изкуство", "Дарове на дарбата", "Явлението "Торлашки напеви", "Истории от историята", "Съдба, прободена от перото", "Храм, огрян с Божествено зарево", "Музикална диря през света", "Коваленко Петков - хронистът на Голинци", "Оазис, държащ буден духа български", "Ломчани, които не бива да забравяме", "Орелът с ангелската душа". Член на Съюза на българските писатели

Интервю на Валентина Михайлова

- Господин Йорданов, вие се интересувате от родния си край, от хората в него, правите изследвания и ги описвате в множество книги - което е културна история на Северозападния край. Защо? 

- Моето лично убеждение е, че човек без корен няма и ако не се обръща към него, за да го насища с житейски хумус и жива вода, той ще изсъхне. Трябва да уважаваме традициите на своя род, да се срещаме с хората от него за добро и за лошо и да бъдем петимни към радостите и болките на своите роднини. Щедро да им подаваме рамо, когато се нуждаят от него. Иначе няма да е справедливо да търсим тяхното. В това отношение не бива да се колебая и дори да се замислям, а направо да действам. И още нещо - то е въпрос на градуса на обичта към рода и родината. Нали любовта към родината и човека тръгва от родния дом, от родния край. Не знаеш ли нищо за него, ти не си пълноценен да се радваш на живота, да воюваш с екзистенциалните му миазми. А оттук ти не си в състояние да създаваш истинска литература. Ще си сложа ръка на сърцето, за да кажа, че именно от такива мотиви се роди и идеята ми да напиша книга за моя далечен родственик Дядо Цеко Петков - Воеводата. Впрочем книгата "Орелът с ангелската душа" написах под въздействието на моята родова памет. Воеводата Дядо Цеко Петков е четири поколения преди мене и това, което в рода ми се знае за него, това, което е документирано и се съхранява в Националната библиотека "Свети свети Кирил и Методий", в Троянския манастир, в няколко музея, в това число и в Сърбия, и в библиотеката на Народното събрание, ме подтикна да проуча внимателно нещата и да напиша тази художествено-документална книга. А докато я пишех, у мен говореше кръвта. Само родословното дърво, което направих със съдействието на моите роднини, е 128 страници. Този човек живee 74 години. Раняван е 28 пъти. По време на Кримската война 1853-1856 г. лекува смъртоносна рана и руският император го посещава в болницата, за да му връчи "Георгиевския кръст". Той е единственият българин, който забива едно от златните гвоздейчета при освещаването на Самарското знаме в Плоещ на 6 (18) май 1877 г. Сформира отряд с доброволци и през декември същата година превежда войските, предвождани от генерал Карцов през Троянския проход. След освобождението като най-възрастен народен представител е председател на Народното събрание. И... е отровен от български чорбаджия, защото предложил през имотите му да се построи мост над река Лом, за да се улесни движението на хората. Е, хайде кажете ми, това не е ли изповядване на народностни ценности?! - Какво друго освен книгите може да събуди българина - ако не може сам да допринесе за развитието и благото на страната, поне да почувства национална гордост? 

- Будителството е стародавна черта на българина. Ама онова на отец Паисий, на Раковски, Ботев, Левски, на Дядо Цеко Воеводата и на още, и още от плеядата от ония времена, които са държали буден духа български и са го съхранили през вековете на отоманския гнет. Това будителство по един или друг начин съм разказал в моите 14 книги. Дали се чувствам будител - оставям читателите да преценят. Събуждането зависи от индивида. Ако той има високо гражданско съзнание, ако се чувства призван да буди народната свяст, той истински, а не лицемерно и камуфлажно работи за каузата "ползу роду".

- Кои са личностите, чийто живот и принос за България ви интригува и за които имате намерение да пишете?

- Обединява ги желанието ми да покажа, че този ъгъл на родината, който сега иронично е наричан Северозападнала България, е дал на Отечеството, че и на света, такива колоси на духовността като Йордан Радичков и Дико Илиев, братята Ромео, Александър и Виктор Райчеви, Кирил Петров и Альоша Кафеджийски, проф. Тодор Боров, неговия син академик Цветан Тодоров и Яна Язова, проф. Иво Калчев и Димитър Илиев и още, и още. Какво ги разграничава ли - ами градусът на темперамента, с който те обичат българското, и волтажите на тяхната духовна енергия.

- Твърди се, че историята е велик учител. На какво ни учи тя? 

- Учи ни за пътя - да не тънат в забрава, като се пише за тях и се напомня на по-младите поколения, че те са личности, с които трябва да се гордеем. Впрочем дали наистина това е пътят, ще кажат читателите. Задачата, която съм си поставил, е да не тънат в забвение творенията, които са създали моите земляци. Но не само Северозападът, а цяло Българско е извор, от който с пълни шепи трябва да пием от живата вода на живота. Историята ни е дарила с прекрасни личности, които не бива да остават зарити с прахта на времето. 

- Лесно ли намирате интересуващата ви информация, има ли достатъчно източници, които са ви необходими - разкажете как се справяте, с какви трудности се сблъсквате в изследователската си работа? 

- През живота си съм разгърнал толкова много документи, че ако ги поставя един върху друг, сигурно ще се издигне планина, която по ръст ще се мери с Хималаите. Намирането на информацията не е лека работа. За мен краезнанието е като да копаеш кладенец, ама не с лопата и кирка, а с карфица. Бавно. Спокойно. С размисъл. Радостта от откритото е сладостна.

- Натъквали ли сте се при изследванията си на интересни случаи?

- Интересни случаи - колкото щете. Когато проучвах торлашкия фолклор, аз се удивлявах на едни момичета и момчета от вокалната формация "Торлашки напеви" в езиковата гимназия "Петър Богдан" в Монтана. Чистосърдечно ще кажа, че тези юноши и девойки са обърнали поглед към чуждоезиковото обучение, но самите те дори и не подозират какво злато носят в гърлата си. И добре, че се намери човек - продължител на делото на педагога, композитора, виртуозния музикант и диригент Димитър Илиев, комуто сторвам поклон доземи - да ги открие, да ги насърчава и да им вдъхне куража, че трябва да се посветят на песента. А песента не е каква да е, а от "неразораната целина" на торлашкия фолклор. То талантът на младите хора е едно на ръка, но бях страхотно изумен, когато ги гледах как ходеха от баба на баба, от дядо на дядо в селата Копиловци и Железна, в градчето Чипровци и други селища от този край, за да записват стари песни, легенди и предания. Ето това се казва проучвателство, влюбеност във фолклора, за да се превърне това тяхно занимание в отдаденост на богатството на старината. След това песните бяха разучавани, включвани в репертоара на формацията и с тях се явяваха на конкурси и фестивали. Забележителното е, че се завръщаха от тези певчески състезания с награди. Отидете в гимназията и вижте каква солидна колекция от призове се е събрала за изминалия над десетгодишен творчески път на "Торлашки напеви". Е, как бих могъл да остана безучастен и да не напиша книга за таланта и дръзновението на средношколците?!    

- Кое е любимото ви място в българския Северозапад?

- Цяло Българско е мое любимо място. Аз съм кореняк ломчанин. Дунавско чедо. Но ми стана много мило, когато бях в Троянския манастир и ми показаха килията, където се е крил Васил Левски, и килията, където е отсядал Дядо Цеко при предвождането на войските на генерал Карцов на път за освобождението на София.

- Истина ли е, че вашият край е труден за живеене? Но вие ни го представяте в друга светлина. Кажете ни накратко - какви съкровища крие Северозападът?

- Да, истина е - българският Северозапад е труден за живеене. Там е разположен най-бедният регион на Европейския съюз. А защо е така - питали ли сте се? За мен истината е в една черта на тукашните хора - доверчивостта. Заради нея са лъгани от кого ли не. Ще им пожелая най-вече здраве, защото без него нищо не може да съществува. И... винаги да поддържат висок бодър дух! Защото точно духът е причината коренът на българското да просъществува повече от тринадесет века и да не загива, устоявайки на ураганите на времето.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ