Йордан Господинов пред Nostrabet: Нужно е държавата да подкрепи още по-масирано футбола, у нас липсва конкуренция
Треньорът на вратарите на Локомотив София, Йордан Господинов, даде ексклузивно интервю за сайта nostra_bet. Игралият дълги години в родния елит специалист сподели впечатленията си от началото на кампанията на „железничарите“, както и надеждите си за идните седмици. Той не пропусна да изрази и мнението си, че конкуренцията у нас е твърде слаба, а многобройните школи в страната не помагат в тази насока.
Господинов е на мнение, че независимо кой е на власт в родния футбол първата стъпка към подобряването на продукта ще е да се инвестират по-сериозни суми в сферата от страна на държавата, с цел да се достигне нивото поне да съседните на България страни. Накрая той изрази и недоумението си от окаяното състояние на бургаския футбол.
Здравейте! Локомотив София е сред много приятните изненади в първенството на България до този момент. На какво в най-голяма степен отдавате доброто представяне в първите кръгове?
На много работа от страна на треньори и играчи. Момчетата са много мобилизирани и всеки един от тях иска да се представим по възможно най-добрия начин. Себераздаването и тактическата дисциплина играят голям фактор. В началото на сезона мисля, че имаше и леко подценяване от нашите съперници, които мислеха, че ще сме по-лек залък за преглъщане и е хубаво, че взехме резултати в тези срещи, за да се сдобием с увереност и самочувствие.
Като треньор на вратарите вероятно Ви удовлетворява и солидното представяне на Александър Любенов до момента и не малкото чисти мрежи?
Да, нещата, които казах в предишния въпрос важат напълно и за Сашо. Това е момче с интересни качества. По една или друга причина беше дълго време във Втора Лига и сега беше пределният момент, в който да направи своя скок в efbet Лига. Треньорският щаб ще се радваме, ако му помогнем да се утвърди в елита.
Има ли конкретна цел като класиране пред Вас?
Колкото и клиширано да звучи, гледаме мач за мач. Колкото и ръководителите на клуба да не са от вчера във футбола, то все пак съществува стресът от прескачането на нивото в efbet Лига. Неяснотите бяха пред всички нас. Искахме да върнем Локомотив там, където му е мястото, но никой не е имал ясна визия как да изглежда тимът в началото. Ръководството искаше от нас да изградим боеспособен отбор и да интегрираме доста от хората, които играха миналата година във Втора лига.
При някои този процес минава по-леко, при други ще е необходимо повече време, което е нормално. Ще видим. Ако продължим да вземаме точки от места, на които не очакваме, то непременно и амбицията ще расте. Като цяло обаче Локомотив трябва да търси едно спокойно оставане в efbet Лига.
В тима има доста млади играчи, които получават и не малко минути за изява. Как бихте оценили развитието на тези момчета?
При всички положения това е един от най-големите активи на отбора. Вальо Николов е на 17-18 години, изигра вече няколко мача и показа интересни неща. Лука Иванов и Краси Милошев също. Това са момчета, които ще имат необходимия опит и самочувствие да продължат развитието си нагоре, ако тази година в Локомотив мине успешно. Според мен имаме поне 4-5-а момчета от младите, които може да са доста интересни за футболния пазар в България.
Наскоро засегнахте темата за някои от проблемите в детско-юношеския футбол, конкретно за наличието на такси в школите. Как може да се преодолее този модел по такъв начин, че и децата и клубовете да са удовлетворени?
Това е много деликатен въпрос. Аз изказах мнението си, но от друга страна стоят чисто материалните интереси. Вие знаете колко трудно е за всеки футболен клуб в момента, така че е нормално да се изискват подобни такси, за да се издържа школата. По мое време обаче, когато започвах да играя футбол, такси нямаше, а по-скоро имаше пресяване, за да се реши кои деца да влязат в юношеските отбори. Когато има такъв естествен подбор, то качеството се вдига неимоверно. Лудогорец направиха нещо стъпка в тази насока. Разбира се, там финансовият ресурс е съвсем различен.
Аз не казвам нещо, което футболните деятели не знаят, но има фактори, които ги карат да включват тези такси, за да се набира издръжката на клуба. В крайна сметка обаче, това което казах важи и стоя зад него. В София повечето деца, които тренират футбол, са тези, чиито родителите могат да си го позволят. Ежемесечно отиват 200-300 лева за дете, включващи всякакви консумативи.
В България вероятно може да се каже, че има твърде много школи и твърде малко резултати. Трябва ли да се въведе някаква регулация по отношение на стандартите на работа в тези частни школи?
Трудно е да има, тъй като това е свободен пазар, зависим от конкуренцията. Когато предлагаш добър продукт, това би трябвало да се отрази и на приходите, като с обратен знак ще е положението, ако работата ти не е на ниво. Според мен е илюзорно да се мисли, че може да се въведат някакви стандарти. Всеки си има собствени възгледи за футбола.
Споменахте в същото интервю преди няколко седмици и за липсата на конкуренция у нас. Потвърждава ли се това от многото родни кадри, които в момента излизат в чужбина, където се сблъскват с една доста по-сурова реалност?
Това е очевадно и примерите не са един или два. От 8-9 трансфера най-много един се оказва успешен зад граница. Останалите минават през един болезнен период, след което се завръщат у нас. В някои случаи играчите се сблъскват с доста контузии, в други минават 6-7 месеца, може и година, преди нашите футболисти да се преборят за титулярно място. Това са фактите и не го казвам аз. Малко от нашите футболисти успяват да се утвърдят като водещи фигури в клубовете си. Докато го говоря и се сещам за няколко имена, но сега не е моментът коректно да ги споменавам. Това не е и важното.
Има двама доста млади вратари, които вече са твърди титуляри за отборите си в efbet Лига. Как бихте оценили потенциала на Светослав Вуцов и Даниел Наумов и имат ли качества за европейски футбол?
За Дани Наумов съм си казал отдавна мнението – един от светлите лъчи в нашата гилдия. Човек с много големи качества, но ако трябва да сме откровени има и леко криволичене в представянията му от началото на сезона. Зад това има редица фактори, като един от основните вероятно е, че след силния минал сезон той очакваше да отиде в чужбина. Вероятно мотивацията е спаднала, но съм уверен, че хората в ЦСКА 1948 правят всичко възможно, за да му върнат амбицията.
Светльо Вуцов е едно безкрайно талантливо момче, с много сериозен психически капацитет за сериозни мачове, особено с оглед на крехката му 20-годишна възраст. Едно момче, което показа много силни изяви. С оглед и на клубната политика на Славия е въпрос на месеци да бъде трансфериран в чужбина.
В efbet Лига се наблюдава тенденция за налагането на все по-млади играчи в почти всеки един отбор. Похвално ли е това, или донякъде се прави по необходимост, в следствие на пандемията?
Всеки иска да наложи своите кадри и да ги трансферират на база 20-30 мача срещу някакви пари. Това е добър атестат и за работата на школата. Според мен обаче нещата не са толкова лесни. Не е целта даден играч да бъде пускан 10-15 мача по 90 минути, а този играч трябва да е една класа над тази на съотборниците. Самоцелното налагане на футболиста не е полезно и за него, ако не успее да оправдае очакванията на спорно-техническото ръководство.
Преди дни се проведе съдбоносно събитие за родния футбол, с оглед на проведения Конгрес на БФС. Какво искате да видите като промяна в родния футбол, независимо кой е на власт?
Мисля, че е видно, че някои неща се променят у нас, но темповете на тази промяна са твърде бавни, за съжаление. Не само във футбола, но и в много други сфери на обществения живот. Според мен трябва държавата още по-масирано да се намеси във футбола, тъй като самите клубове нямат ресурса да направят това, което всички искаме.
Футболът е много комерсиална среда и са необходими сериозни ресурси за всичко. Говорим за клубове с бюджет по около милион и половина на година, но с подобно финансиране трудно може да се прави нещо – да развиваш инфраструктура, школа и др. Ще е много важно, ако държавата продължи да подпомага спорта. БФС просто няма този ресурс, за да помогне на 15-20 клуба.
Не бива обаче и да очакваме нещо прекалено нереалистично като ниво на продукта. Финансите, които се въртят в родния футбол, са в пъти по-малко в сравнение с тези в съседните страни. Давам и пример – преди 10 години играх в Румъния и телевизионните права бяха на стойност 16 милиона евро. Несравнимо е положението при нас сега дори с това, което е било в тези страни преди десетилетие. Без пари футбол не се прави, не и на добро ниво. Затова хората в топ първенствата на Европа вкараха банкови институции в играта, за да докарат продукта до това ниво. Във Висшата лига бяха налети над 1 милиард паунда. Ние не говорим за подобни нива и суми, но са нужни поне няколко десетки милиона, за да достигнем до някакво прилично равнище.
Самият Вие дълги години сте били част от реалността на бургаския футбол. Болезнено ли е да наблюдавате настоящата картина и състоянието на клубове като Черноморец и Нефтохимик?
Буквално недоумявам как може в Бургас да няма професионален футбол. Виждате какво става в Черноморец през последните 7-8 години. Абсолютно несериозно е такъв клуб да не може да прескочи от трето до второ ниво на футбола ни. Не е сериозно отбор като Нефтохимик да се бори за оцеляване във Втора Лига на някакви издихания. Не е нормално.
Бургас е голям и хубав град, мисля, че и общината има възможност да помогне на футбола. Нямам обяснение за цялата ситуация. Не знам какъв е изходът от ситуацията, затова не мога и да дам рецепта. Който обаче знае какви са проблеми и може да ги реши, то нека го направи, за да може Бургас отново да има адекватен футболен клуб. Дали ще е Черноморец или Нефтохимик, това е по-малко важно. Такъв град обаче да няма отбор в efbet Лига просто не е сериозно.
За финал – какво си пожелавате в личен и професионален план в идните месеци?
Пожелавам си здраве и най-вече успех във всички начинания. В тази динамична среда, в която всичко се променя толкова бързо, стресът е огромен и всеки един от нас опитва някак да оцелява и да предприема ходове за оцеляването си. Затова си пожелавам първо да сме здрави и всяко нещо, с което се захващаме, да го довеждаме до успешен край, тъй като предстоящите месеци явно ще са тежки във всеки аспект.