Яценюк - премиер за Нобел

Украинският премиер Арсений Яценюк вече се оформя като най-мощния претендент за Нобеловата награда за мир тази година. В интервю за немска медия вчера този разюздан хуманист и спасител на европейските ценности изсъска, че Украйна сега ще пази Германия от руска агресия и нахлуване, както това е станало през 1945 година. Това изявление ме изпълва с удивителна вътрешна светлина и силна вяра в евроатлантическите ценности.
Всички си спомняме колко коварно нахлу СССР на територията на миролюбивия Хитлер през 1945-а и наруши покоя на един режим, отдаден единствено на благотворителност, социална политика и съчиняването на песни за световния мир. Всички си спомняме и как украинските бандеровци тогава пацифистки избиваха евреи, за да може свободата да тържествува, а пък агресивните руснаци така гадно нарушиха тази идилия. Как да не ги мразиш?
След като думите на Яценюк обиколиха земята, негов прессекретар побърза да обясни, че патронът му говорел в метафоричен смисъл. Никаква метафора няма тук обаче. За украинеца победата над Хитлер е агресия. Яценюк продължи със своята кървава серия - сравни опълченците в Донбас с терористите в Париж.
Така ли? Значи е демокрация да пускаш армията да гони хората от домовете им, да прави масови екзекуции, да преследва всеки, който не приема хунтата, а пък е тероризъм, когато обикновените хора искат да се защитят? Очевидно европейският тур на потомците на Бандера е да осребрят политическите си заслуги и между другото да надрънкат обичайните си глупости. Проблемът не е в киевския бандеровец, а в това, че Европа приема тази лексика, в това, че никой не намери сили да се възмути. Яценюк не само трябва да получи Нобелова награда за мир, след това тя просто трябва да бъде отменена, че просто едва ли ще се намери някой по-миролюбив на който да я връчат. А, да, да го направят и академик по история.