Янко Динков пред Efirbet: Лудогорец и ЦСКА ще определят шампиона в прекия си двубой

Янко Динков е иконата на футбола в Дупница. Под негово ръководство Марек постигна най-големите си успехи, които едва ли ще бъдат надминати някога. С Динков като треньор дупничани спечелиха бронзовите медали в елита, вдигнаха Купата на България след епична победа над ЦСКА на Националния стадион „Васил Левски“ и записаха престижни победи в европейските клубни турнири срещу Байерн (Мюнхен), Ференцварош и Абърдийн в Дупница. По онова време в състава на немския гранд са имена като Герд Мюлер и Карл-Хайнц Румениге, а шотландците се водят от младия специалист Алекс Фъргюсън, който години по-късно ще се превърне в запазена марка в бранша.

Янко Динков е бил също треньор на националния отбор, на олимпийския национален тим и на други родни футболни клубове.

Потърсихме Янко Динков, за да коментира пред читателите на Efir Бет актуални футболни въпроси в родния ни футбол и най-вече защо футболът бе погребан в утвърдени центрове.

-         Г-н Динков, благодаря Ви, че се съгласихте да разговаряте с нас. Да Ви попитам първо, как сте?

-         Благодаря и аз, че ме потърсихте. Общо взето съм в добро здравословно състояние, макар че имам болки в кръста, а и краката взеха да ме предават. Но от Ковид не се страхувам, тъй като съм ограничил контактите си и основно си стоя у дома.

-         Ходите ли на мачове на Марек?

-         Ходя, но не на всички и когато времето позволява да изляза от вкъщи.

-         Няма ли кой да оправи футбола в Дупница?

-         Ако трябва да съм искрен, местните футболни хора се стараят, но времената са трудни, а и с тази пандемия приоритетите са други. Най-важно сега е, че Марек присъства в професионалния футбол.

-         Но присъствието му е поставено на карта. Ще успее ли да оцелее напролет?

-         Вярвам, че ще го направи. Но искам да пожелая на ръководителите през следващия сезон да направят така, че Марек да се изкачи до горните места в класирането на Втора лига и да не трепери за мястото си в нея. Това реално може да бъде постигнато с една подобрена клубна организация.

-         Не само в Дупница  я карате на спомени. Защо в центрове като Бургас и Сливен например вече не развиват сериозен футбол?

-         Вината е на местните общински ръководства, тъй като футболът още не е станал държавна политика. Градската власт смята, че ангажиментите й към футбола се изчерпват с поддръжката на стадиона. Това е доста малко, а и не навсякъде се прави както трябва, като знам на какви безобразни терени се играе във Втора и Трета лига.

-         Но по закон общините няма как да финансират отборите си, а и пандемията прави нещата във футбола сложни.

-         Преди пандемията беше същото. Вижте, кметът държи хляба и ножа, и ако показва отношение и лице към футбола, ще намира вратички в закона или други начини, за да го финансира и да създава условия за правене на футбол. Защото футболът е обществен феномен. Как е възможно например в един от най-напредналите ни градове през последните години, какъвто е Бургас, да останат без отбори в професионалния футбол. Вижте каква даденост има градът, какъв бизнес се развива, колко примамлив изглежда за спомоществователи и рекламодатели за футбола.

-         Така казано излиза, че бургаски тим трябва да се бори за  медалите?

-         Дори да не се бори, не трябва да излиза от шестицата на елита, не трябва въобще да изпада от елита. А те системно унищожаваха футбола в Бургас, докато стигне дъното. Имаха най-хубавия стадион, а допуснаха единият отбор да плаща наем, за да играе на него. Другият стадион пък, и той е с неизяснен статут. Щом във водещ град като Бургас и богата община, не могат да правят футбол, какво да говорим за по-малките общини.

-         Г-н Динков, харесва ли Ви футболът в групата на майсторите?

-         Гледам, разбира се, редовно мачовете. Какво да ви кажа, за мен амбицията и желанието на българските футболисти, надвишават качествата.

-         Искате да кажете, че няма материал?

-         Дори да има, е малко. Съвсем недостатъчен, за да помогне и на националния тим.

-         Пречат ли чужденците на нашия футбол?

-         Някои пречат, други помагат. Във водещите отбори вдигат класата, но в другите я свалят.

-         Казахте, че не виждате качество, как тогава ще се справи Ясен Петров?

-         Футболът е отражение на държавата. Почва се от най-долу. Аз не виждам в повечето градове да има бази, на които да израстват талантите. Говоря за бази. Вместо това се правят маломерни терени или изкуствени такива, тъй като е по-лесно и финансово по-изгодно. Така трудно в мъжете ще влизат играчи, каквито имахме навремето. Що се отнася до селекционера на държавния тим, пред него в тази ситуация пътят остава един – да продължи да налага смело млади футболисти, както го прави, в очакване да дойдат по-добри времена за футбола ни.

-         Г-н Динков, кой ще стане шампион?

-         Лудогорец има леко предимство, предвид дълбочината на състава и по-голямото финансиране, което му позволява да привлича футболисти по всяко време и откъдето поиска. Но за мен  битката за титлата този сезон е непредсказуема и вероятно шампионът ще бъде излъчен в прекия двубой между Лудогорец и ЦСКА в плейофите.

-         Относно разгорещените дебати след резултатите в анкетата за Футболист на годината, Вие какво мислите – Десподов ли заслужаваше да е №1 или Камбуров?

-         Правилно Кирил Десподов бе избран за най-добър футболист. Имаше силна година и бе с основна заслуга за поредната титла на Лудогорец. Десподов се утвърди също и като лидер в държавния тим, вкара много и важни голове. Относно Камбуров – той още след като подобри рекорда на Жеков, получи своята заслужена награда, която упорито преследваше. Но журналистите все пак избират най-добрия футболист за дадена година, а не най-добрия голмайстор в историята на първенството.