Я, колко Хаджииванчохаджипенчовци!

Тотко НАЙДЕНОВ

Хаджи Иванчо Хадживеличков Хаджипенчович (1822, Русчук - 1894, София) е пословична фигура в българската история. Веднага след като завършва право в Париж, той е назначен като един от тримата българи съветници на Мидхат паша, валия на Дунавския вилает (1864 г.). Впоследствие е избран за член на Русчукския меджлис (в смисъл на Общински съвет) - 1868-1872, и член на съда, отредил бесило за Апостола. След Освобождението, без никакъв свян, оглавява комитета за издигане на паметника му... Потъпква съвестта си и когато е избран за депутат в Учредителното събрание (1879 г.), както и за член на Държавния съвет (1881-1883 Г.) и на Върховния съд на Княжество България.

Без да е от мащаба на този образец на двуличие, когато Хитлер напада Съветския съюз, един ямболски кръчмар изтърколва на тротоара отпред буре с вино, на което написва с тебешир: "Напред към Москва!", за да пие народът безплатно. На 10 септември 1944 г. пльосва ново буре, този път с малко видоизменен надпис: "Напред към Берлин!".

Тези мисли ме споходиха, когато видях вдъхновението на съвременните внуци на Хаджи Иванчо Хаджипенчович, които храбро се нахвърлиха срещу националния празник 3 март. Да, Сан-Стефанският договор е предварителен; знаело се е, че ще бъде заличен от т.нар. Велики сили, защото преди да обяви Освободителната война, цар Александър Втори се е разбрал с кайзера на Австро-Унгария Франц-Йосиф (Райнхардското споразумение) да не нахлува по-надолу от южния склон на Стара планина и той да бъде границата на евентуално новосъздадената държава. Но, така или иначе, датата 3 март е залегнала в душите на българите и не може да бъде изтрита оттам, поне в настоящото и следващото поколение. След него България може да има и ново старо име, напр. Туна вилает; нали това бе залегнало в монографията на Ахмет Давутоглу "Стратегическа дълбочина", издадена от... БАН и гордо представена в Големия салон, където образователният министър най-безсрамно е заявил, че... трябва да бъдем горди, задето сме били част от Османската империя. И не се е намерил нито един от достолепните академици, който да стане, да го заплюе и да му забърше един шамар!

Затова имам предложение: подобни измекяри-националпредатели да получават по едно антиотличие "Хаджи Иванчо Хаджипенчович".