Я да видя как изглеждаш, за да ти кажа какъв си

Физиогномиката - наука или псевдонаука, появила се в  древността - дълго време е била приемана като истинска наука. Изкуството да съдиш за някого по физическия му вид е играло твърде важна роля в обществения и културния живот на Европа. След периоди на упадък и възход то е стигнало и до наши дни.
Основите на тази наука (да я назовем все пак наука) - в смисъл на основни принципи и правила - са положени от древните гърци. Според някои автори, като например Питагор (за когото твърдят, че приемал за свои ученици само онези, които са поддържали неговия "физиогномичен" изпит), въпросната наука била една от най-необходимите и най-важните в човешкото общуване. Но тук не бива да забравяме и приноса на Вавилон. До нас е достигнал обширен "Трактат по оракулска физиогномика", създаден 2001 години преди Христа!
Предлаганият текст представя откъси от стар италиански вариант на латински трактат от неизвестен автор.

                                      

ГЛАВАТА

Когато големината на главата надвишава с малко средната, чувствата са добре развити, но това означава още: смелост и благородство. Малката глава показва отсъствието на здрав смисъл и интелигентност. Продълговатата - липса на разсъдливост. Кръглата и също малка глава - нахалство: това е човек "граблива птица". Средният размер означава развита чувствителност и малко страхливост и по-малко благородство. Огромната глава обикновено подсказва ограниченост, грубост, липса на култура. Глава с полегато чело по принцип говори за безсрамие. Вдлъбната отзад глава - за избухливост. Голяма глава с широко чело - бавен човек, много спокоен, с характера на бивол. Глава с широк и масивен врат говори за много груб и нахален човек.

ЧЕЛОТО

Тясното чело по принцип е признак, че човекът е невежествен, нечист и лаком - това е т.нар. "свински тип". Прекалено голямото чело подсказва ленив дух. Силно издължено в двете страни чело - кучешка преданост. Ниското чело подсказва отсъствие на мъжественост. Издуто, но в същото време високо и кръгло, говори за липса на интелигентност. Квадратно, средно голямо, пропорционално спрямо тялото и лицето, е признак на голяма смелост, ум и благородство. Хората с равно и плоско чело се вълнуват от успеха и славата си прекалено. Мрачното чело и надменно лице издава прекалено самочувствие и наглост. Чело с изразена вдлъбнатина по средата издава гневлив характер. Вертикалните бръчки, отиващи към началото на носа, са присъщи на мислещите натури. Тънката, подвижна кожа говори за липса на злоба и, общо взето, за весел и жизнерадостен нрав. Онези, които притежават неравно чело - с издутини и вдлъбнатини, са хитреци и скъперници, ако не са ненормални или прекалено глупави.
Гладката и красива кожа по принцип говори за благородство.

ОЧИТЕ

Очите са най-главното във физиогномиката. Съчетани с останалите части на главата и тялото, те дават общата картина на характера. Затова физиогномистите разчитат най-много на тях.
Блестящи като капки роса очи издават добър, приятен характер. Големите зеници - суета, малките - злоба. Така е и при животните. Дребен е гледецът на вълците, невестулките, змиите: по-голям е на благородните животни.
Когато едната зеница е по-голяма от другата, характерът, без съмнение, е своенравен. Хората, чиито зеници се въртят като махало насам- натам, са нечисти - те консумират лоши храни, злоупотребяват с алкохола и дори са склонни към престъпления. Когато зениците се въртят и от време на време спират, става дума за същото, но в по- ограничен мащаб.
Близко поставените очи - т.нар. "рисов" тип, говорят за животински, примитивен характер. По-раздалечените са за предпочитане - те са на по-духовните люде.
Ако гледецът е фиксиран, трудноподвижен, човекът е неблагодарен. Същият гледец с влага в погледа означава страх. А когато няма влага, това е липса на благоразумие. Жълтеникавите очи са признак на прекалена нервност и дори на известна лудост. Трудноподвижни и жълтеникави очи с напрегнати вежди - гневливост, жестокост, злоезичие. Трудноподвижни, но червеникави говорят за поквареност и чревоугодничество. Ако към тези белези се добавят и клепачи, които "падат" - това е признак на грубост, стиснатост, безсрамие. Съвсем малките и неподвижни очи издават скъперника. Ако при това челото е сбръчкано, лицето е склонно към разправии и скандали. При открито чело и ясен поглед можем да говорим за човек честен и разсъдлив.

УШИТЕ

Големите уши издават липса на ум, интелигентност, добър произход и възпитание. Те могат да се приемат и като признак на лош характер.
Прекалено кръгли уши притежават грубите и неученолюбивите. Дългите и възтесни уши са белег на скромност и пълно отсъствие на завист.
Положителните и благоразумни хора имат средни по големина уши, по-скоро правоъгълни по форма, отколкото кръгли. Те са добре прилепени към черепа.

УСТНИТЕ И УСТАТА

Тънките устни при големи уста, когато горната устна е леко над долната, говорят за смелост, благородство. Лъвски тип! Също тънки устни, но при големи уста - скромна, стеснителна личност, която при това е и умна.
Най-добрият тип уста са нито големи, нито прекалено малки. Големите уста са признак на неинтелигентност. Малките - на женственост. Големите уста с плътни устни са и знак на мъжественост.
Когато устните откриват зъбите, гърците наричат това "кучешки устни" - човекът е груб, несправедлив, нахален. Дебелите, полуобърнати устни - т.нар. "негърски бърни" - са за лакомите, простите, нечистоплътните. Наричат ги още "свински".
Ако горната устна покрива долната, това е преди всичко доброта, понякога стигаща до безпомощност. Според философа Локус това означава също вкус към похвали, суета и слава.
Изпити, слаби устни,които стоят като изрязани, са белег на злина, ревност, липса на мярка. Според Аристотел тези хора са склонни към разврат и поквара. Устни, прекалено меки и нежни, издават мекушавост, липса на кураж и енергия.
Полуотворените уста са обикновено признак на слабоумие.

БУЗИ И ЧЕЛЮСТИ

Месестите бузи са на непукистите и пияниците. Слабите са на лошите хора.
Масивните, груби челюсти притежават по правило материалните, земни хора и ревнивците.
Масивните, груби челюсти са на лунните, мечтателните и духовните типове. При тях надделява горната част на лицето.

ЛИЦЕТО

Кръглото лице обикновено е признак на весел и жизнен нрав, докато прекалено тясното и слабото разкрива съзерцателен, а понякога и коварен характер.
Прекалено дребното говори за дребен дух, лицемерие, слабост и подлост.
Тикове на устните или бузите говорят за гневливост или лудост. Ако лицето е весело и подвижно, става дума за лек и приятен характер.
Известно е, че всички можем лесно да определим характера по общия вид на лицето - дали е добро или зло, весело или тъжно, умно или глупаво. Разбира се, трябва да съумеем да разчетем само ансамбъла от белези, за да очертаем картината на характера, което съвсем не е лесна работа.

НОСЪТ

Римляните и гърците са отдавали прекалено голямо значение на тази част на лицето при определяне на характера. Твърде често за тях носът е бил израз на иронията и презрението.
И така: ако носът е издължен и тънък, означава, че притежателят му твърде лесно се гневи. Дебелият нос говори за физическа и душевна нечистоплътност - това е т.нар. "свински тип" нос на елементарните хора.
Ако основата е широка и кръгла, смелост и благородство, характерни за лъвовете и чистопородните кучета.
Дългите, тънки, подобни на клюнове носове подсказват хитър нрав.
Добре оформеният, неголям, но и немалък по размери нос е обикновен признак на мъжественост, докато неоформеният, малък, неизразителен нос е белег на женственост.
Древните са смятали, че е по-добре да имаш  по-голям и по-изразителен нос, докато неизразителният нос, според тях, бил белег на женственост и слаб характер.
Малкият нос говори за сервилен характер, а понякога и за подлост и неискреност.
Орловият нос е типичен за силните, независимите и борбените натури, които обожават свободата. Но прекалено гърбавите, т.нар. "арменски носове", подсказват коварен и упорит нрав.
Големите масивни носове са типични за смелите, но и груби хора.
Прекалено широките ноздри говорят за силно изразена сексуалност или недостатъчна интелигентност при по-нисшите хора. Тесните подсказват обратното, разбира се, в съчетание на останалите белези: големина, дължина, основа, извивка, релеф...