Wir sind das Volk! Ние сме народът!

Тези дни в немския град Кемниц (наричан Карл Маркс щадт по времето на ГДР) избухна със страшна сила расистки взрив. Крайно десни консерватори, членове на новата шовинистична партия "Алтернатива за Германия" (АзГ), неофашисти се втурнаха на факелни шествия по повод убийството на 35-годишен дърводелец. Полицията съобщи, че има двама заподозрени - сириец и иракчанин, двамина от милионната мигрантска, вълна заляла Германия. Стигна се до остри сблъсквания с представители на реда, началникът на градската полиция бе принуден да признае, че властите са "хванати по бели гащи", защото въобще не са подозирали големите мащаби на протестите и контрапротестите.
Вълненията от Кемниц заплашват да се разпространят и в други градове на Германия, включително столицата Берлин. По време на тези истински бунтове в Кемниц се размахваха юмруци и се развяваха плакати с текст "Wir sind das Volk!" (Ние сме народът), опожаряваха се коли, издигаха се ръце в познатия нацистки поздрав "Хайл" (обявен за углавно престъпление). Същите ръце хванаха и удариха як бой на неколцина случайни минувачи с мургави лица, а линейките бързаха да откарват ранените. И всичко това се случваше под и покрай огромната метална глава на Карл Маркс, паметник, издигащ се на главната улица на Кемниц - "столицата на голямата химия" в бившата ГДР.
Много ясно си спомням тридневната дискусия за плюсовете и минусите от възстановяване целостта на Германия, която се състоя в началото на 90-те  в Берлин - новата столица на обединената страна. Един от участниците от страна на домакините беше вицепремиерът на Берлинския ландтаг (като централен град Берлин и околностите имаха статут на провинция) - млад и динамичен западногерманец, с бърза, дори малко агресивна реч. Той ни попита знаем ли колко хора от бившето ГДР има в администрацията на провинцията, наброяваща над 13 000 души. "Нур айн!, Само един! - вдигна показалец той, за да  подчертае думите си. -

Тези хора са били роби на руснаците

и техните деца са били такива, така че те не могат да заемат ръководни длъжности. Може би техните внуци...".
И ето: отдавна порасналите вече деца и техните синове и дъщери днес размахват юмруци и бухалки, за да наложат волята си над градската управа на Кемниц (а и не само на Кемниц) с кратките, но ясни призиви - "Чужденците вън!". Тази реакция съвсем не подхожда на робски унизени хора, по-скоро е признак на новоосъзнато самочувствие и гневна категоричност.
 Очевидно, изминалото време от края на Втората световна война (повече от 7 десетилетия) до голяма степен е изтрило чувството за историческа вина, втълпявана последователно и с всякакви психологични методи и средства на германците от тогавашните окупационни сили - Русия, Англия, Америка и Франция. Но, като че ли, в наши дни това чувство е силно притъпено, да не кажа, на изчезване.
Особено третото следвоенно поколение (внуците, за които говореше г-н вицепремиерът)  проявява определен и нескриван интерес към  историята на Третия райх, към личността на фюрера и към идеите на националсоциализма. И най-вече  в Източна Германия, която

след съединението се оказа територия "второ качество",

въпреки 100-те милиарда марки, която западните братовчеди наляха в Прусия, Саксония и другите източни провинции. Наляха и същевременно унищожиха почти цялата индустрия на ГДР (както това се случи и у нас), като закриха десетки и десетки хиляди работни места. Те превърнаха бившата социалистическа държава (витрината на социалистическия лагер, както говорехме на времето) в една обезправена и обедняла полуколониална територия (каквато сме и ние).
И, несъмнено, на една такава почва много лесно се развиват и разпространяват крайни идеи - било то леви или десни. Но в Германия има и един специфичен момент, свързан с недалечното минало, с годините на Райха. Това е подчертано демократичната, народната тенденция във философията на нацизма. Да не забравяме, че по времето на Хитлер думата "народен" шества навсякъде. Примери? Безброй. Вземете  световноизвестната марка "Фолксваген" (народна кола), най-големия театър в Берлин по онова време - "Фолксбюне", народна сцена, "Фолксшуле", народно училище (първоначално), централният партиен вестник "Фолксбеобахтер", народен наблюдател и т.н. и т.д.
 Терминологичната прилика между думите от нацисткия речников фонд и социалистическите понятия в Германия е толкова смущаващо близка, че в ГДР бяха принудени да подменят основното речниково понятие другар - "камерад" с не толкова точната дума "геносе", защото с обръщението "камареден" започваха почти всички партийни речи на нацизма...
При това положение, в източната част на Германия все по-засилващите се левичарски тенденции, които са опозиция на властващия либерален капитализъм, твърде лесно биха могли да намерят допирни точки, дори

да се слеят с десни и крайно десни популистки движения,

в чийто уста думите "народ", "нация", "велика Германия" са в много активно обръщение.
Симбиозата между левите настроения на хиляди и хиляди хора и десни партии от типа "Алтернатива за Германия" води към появата на изключително опасна, според мен, тенденция - възкресяването на националсоциализма като теория и практика, почти сто години след учредяването на 24 февруари 1920 година в мюнхенсата бирария "Хофброй" на  Националсоциалистическата германска работническа партия НСГРП - зародиша на нацизма.
Историята неведнъж е доказвала, че може да си прави шеги във времето, като се повтаря почти огледално, в една или друга степен. Дано греша, но факлите и изпънатите ръце, побоищата и запалените коли в Кемниц говорят за съвсем друго нещо...


Престъпниците чужденци вън!, настояваха германците


В споровете, довели до безредици, са участвали максимум 10 души. Двама са били ранени, отчасти тежко, а един 35-годишен е починал от раните си в болницата
БГНЕС