Взривоопасно

Формално Делян Пеевски продължава да е депутат. Формално начинът той да престане да бъде депутат е да подаде заявление за това и да бъде освободен от Народното събрание. Това е простото конституционно обяснение.
Явно е обаче, че Пеевски няма намерение да престава да бъде депутат, щом още в понеделник е оттеглил от парламента заявлението си. Формално обаче, колкото и идиотско да звучи към днешна дата, ако той седне на депутатската банка, ще пребивава в конституционна несъвместимост, защото е избран да изпълнява друга длъжност. Защото, колкото и да е странно, формално той не е подал и заявление за оставка като председател на ДАНС.
И пак формално, ако някой оспорва съвместимостта на петъчното поведение на Делян Пеевски, явил се в битността на шеф на ДАНС на среща с главния прокурор, пребивавал в сградата на агенцията и свикал заседание на целия ръководен състав именно в тази битност, с качеството му на народен представител, който не е освободен от него, би трябвало да сезира Конституционния съд. Според мнозина юристи може да се говори за такава несъвместимост. Това означава образуване на дело и произнасяне след месеци.
А пък формално внесеното от ДПС искане парламентът да отмени решението си от петък за избиране на Пеевски няма смисъл. Единственото, което може да направи парламентът, щом няма оставка, е да го освободи с гласуване от поста, на който го избра с гласуване в петък.
Ако обаче оставим настрана всички тези абсурдно звучащи в сегашната ситуация формалности, сами по себе си изцяло валидни, остава един-единствен въпрос - когато един образ просто е компрометиран от горе до долу, отвън, отвътре, отстрани, защо е необходимо той да продължава да бъде натрапван? Или да се самонатрапва? Кой, по дяволите, си въобразява, че това изобщо би могло да донесе каквато и да било полза на когото и да е? Кой не разбира и наистина ли не разбира, че има опасност да запали взривоопасен фитил?