Вятърът плаче за пазача на фара

Cuando un amigo se va
queda un espacio vacio,
que no lo puede llenar
la llegada de otro amigo.
Alberto Cortez

Бисер КИРОВ

"Когато един приятел си отиде..." Устата ми е пресъхнала, думите отдавна са потънали, удавени в мъката, а мелодията на неповторимия аржентинец Алберто Кортез ме влачи по следите на последната гибел.
Не само любовта е необяснима... Още по-необяснима е смъртта. Тя не пита за възраст, идеали, талант, мечти... и като в ехото на последната дума от песен... завлича някой около нас...
От вчера ехото повтаря Николай... Николай...
Навярно така ще го повтаря, докато ни има, а в бездната на спомена вятърът вечно ще плаче за пазача на фара...
Николай Петев - пазачът, който съхрани Фара на българските писатели, изпълни го със светлина и по дългите му лъчи далеч зад хоризонта на страната ни напътства влъхвите, тръгнали да се поклонят пред българското словото.
"Големите пари убиха големите идеали", ми казваше той, но не убиха мечтата му да звучи българска музика по българския ефир, да има български филми по българската телевизия и българският театър да прегърне българската драматургия.
Светът е на мечтателите...
Един мечтател ни напусна, но остави иронично хапливите, пророчески мъдрите и по радичковски земните си есета, за да будят със стаената си изобличителност и да палят огъня в душите на идещите след нас...
Той сякаш прощаващо виновно ни запита от заглавието на предпоследната си книга "Не ме ли помниш?"
Помним те и ще те обичаме... защото, "когато един приятел си отиде, той оставя клада, която не може никой да изгаси..."