Вярващи се поклониха пред чудотворната икона на Св. Богородица, известна като „Златна ябълка”

На петата събота от Великия пост църквата отбелязва акатистна събота и почита Божията майка. На много места празникът е известен и като "Златната ябълка". Тази традиция се поставя през 18-и век от хората квартал Горни Воден над Асеновград. Днес там цял ден стотици вярващи се стичаха, за да се поклонят пред чудотворната икона на Света Богородица.

 Иконата е рисувана с темпер върху дърво от неизвестен автор през 16 век и е със сребърен обков, който тежи 2 кг. Заради характерните колан и три златни ябълки, изписани в изображението, светинята е популярна и като "Златната ябълка". Безброй са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона от 17 век до сега, откакто е построен храмът в Горни Воден.

За какво помага иконата Божията Майка "Златна ябълка" е много почитана от вярващите и най-вече сред бездетните съпрузи. Във връзка с това било установено да се чества тъй наречения празник "Златна ябълка". Ето какво пише за това един синаксар от Ананий Клинис: " В петата събота на Великия пост, православните отдават акатистна похвала на Пресветата, Пречиста, Преблагословена Владичица наша Богородица и Присно Дева Мария. Чрез тая свята и чудотворна икона Пресветата Майка, изпросвайки от Христа, ни дарява безбройни, благодатни изцеления на телесни и душевни недъзи. Възпоминание на чудото с неплодната жена, която като беше закъсняла за празника на благодатната Богородица Дева Мария, поради дългия път, не можа да получи благословен хляб и като счете това за лош знак, ридаеше и се окайваше за своята неплодност. Йереят като чу плача и риданията на жената много се натъжи и като не намери и троха, останала от благословения хляб, разбирайки причината за мъката на жената, смут обхвана душата му. И видя (йереят) една ябълка, оставена в дар пред светата чудотворна икона, взе я и я даде на жената като благословение, а тя като прие ябълката с гореща вяра се успокои. И не след много време жената се оказа трудна.

Като се роди рожбата й, от вяра и благодарност към Божията майка, тя употреби много средства и богато украси светата икона, като даде да изковат една златна ябълка и я дари за спомен на Великата благодат."

От тогава миряните вярват, че жени, които имат проблем със забременяването, след като им се прочете молитва за рожба пред чудотворната икона и изядат благословена ябълка с дръжката и семената, скоро зачеват. Чудесата, извършени от Божията Майка пред тази нейна чудотворна икона през вековете са много. Някои от тях са описани в поменици, за други съдим по дарените на иконата украси, а за трети и досега се разказват предания.

Празникът Златна ябълка е посветен на Света Богородица като пазителка на майчинството. Именно и затова бъдещите родилки носят хлебни питки, които след богослужението раздават на миряните в храма, а иконата украсяват с цветя и ябълки.

След чудото, което става с неплодната жена, се поставя началото на традицията за празника, посветен на това събитие, който се чества и до днес на петата събота от Великия пост. От първия петъчен акатист на поста чудотворната икона на Божията Майка се обкичва с венци от ябълки. Те престояват на чудотворната икона до празника, т. е. 5 седмици и след протичането на последния, пети акатист, се раздават на празника на безплодните жени, с цел да се сдобият с рожба.

Според поверието на празника жената трябва да изяде цялата ябълка, без да я мие и чисти, изяждат се дори дръжката и семките. Оттук идва и вярата, свързана със следното предание за жената, която занесла на този ден на Света Богородица ябълката като дар и силно и се помолила да я дари с дете. Света Богородица и се явила насън и и подала златна ябълка.

Ябълката присъства и в друга легенда, в която се разказва, че родителите на Св. Богородица – св. Ана и св. Йоаким, се сдобили с дете, след като Господ им изпратил по един ангел и по една ябълка и на двамата. На този ден е прието да се извършват чисто магически действия, които целят да помогнат на жените, които очакват да се сдобият с рожба. Ритуалът за измолване на рожба изисква и изработването на специален колан, който се изплита от три бели конеца, с който е бил обрамчен целият храм. Предание гласи, че описаният колан е бил поръчан по време на съновидение от Пресветата Богородица на бездетна жена, нощувала в храма през 1919 г. Майката Божия се явила насън на жената и й заръчала при изгрев слънце да излезе на храмовата порта, където ще я чака жена с три бели макари, с конците от които да обиколят храма и изплетат коланче. Него неплодната жена трябва да носи на кръста си, докато зачене и роди рожба. И до днес в храма се изпълнява повелята на Божията Майка.

Друг празник, свързан с горноводенската чудотворна икона, е Преполовение, наричан от местните жители „Руса сряда“. Той се чества на 25-тия ден след Великден – половината време до Петдесетница. На този ден след тържествено богослужение чудотворната икона на Св. Богородица се носи на ръце до манастира „Св. Кирик“, като всеки присъстващ се стреми известно време да я поноси, за да има здраве и успех в живота. В манастирският храм се отслужва молебен, след което всички сядат на обща трапеза и почивка. Следобед, около 15 часа, шествието с иконата поема обратния път и празникът завършва в горноводенската църква „Св. Богородица – Успение“. Иконата „Златна ябълка“ често гостува в храмовете на различни градове из страната. И там вярващите я посрещат с  благоговение и според обичая, я окичват с ябълки.

Чудеса пред иконата

Безброй са чудесата, извършени от Богородица пред нейната чудотворна икона. Едно от тях е свързано с царското семейство. Княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III, преспала под купола на храма през 1934 г. и оздравяла от дълго мъчила я болест. В знак на благодарност Борис III дарява на храма мрамор, с който настилат пода. А също и златно енголпие – специален медальон, който носят само висшите духовници. И до днес в Горни Воден се разказва за многобройни случаи, в които „Златната ябълка” е помогнала на бездетни жени да се сдобият с рожба. Много родители идват с подаръци, за да благодарят на Божията майка и кръщават тук децата си, родени с нейната чудотворна помощ.

Презвитера Нина разказва за случаите с много любов и съпричастност. "В църквата водим регистър на хората, дошли да измолят от Бога чрез света Богородица рожба. Много са имената на семейства, сдобили се с желаната челяд. Ето и някои от последните - през 2006г. дойде семейство от Пловдив. Жената бе на 47г, а мъжът - на 50г. Днес те се радват на 2 сина - Веселин и Марио, родени на 19.06.2006г. В края на 2006 г ги кръстихме в храма. Жената се бе подлагала на многократни медицински процедури, но семейството така и не успявало да се сдобие с детенце. Двамата дойдоха да измолят Божията помощ преди последната процедура инвитро, за която лекарите не давали почти никаква надежда, както заради възрастта на жената, така и заради неспособността на тялото й да задържа плода. Жената зачена. По време на бременността семейството се молеше горещо детето да бъде износено нормално. За лекарите е ясно какво означава бременност на 47 години при жена с проблеми в износването. Но нейната бременност мина изключително леко. Бог ги дари не с едно,а с две прекрасни момченца - живото доказателство за безкрайната Божия помощ към хората."

Друг случай на раждане на детенце е свързано с кражбата на чудотворната икона от храма, продължава разказа си презвитера Нина. "На 23.02.2006г. имаше дело във връзка с  кражбата на иконата. Трябваше да я транспортираме до Велико Търново с кола на СОТ и да я върнем обратно. Иконата бе придружена от 2 охранители. Когато след делото върнахме иконата, единият от мъжете притеснен ме попита:

- Със съпругата ми дълго време нямаме деца. Какво ли не опитвахме... Докато носих иконата по пътя, се молих тайно през цялото време, защото не е много удобно по време на работа да се показва това. Дали ще ни помогне иконата на Божията майка да станем родители? Бяхме настрани от хората, когато мъжът тихо сподели това.

Но интересно как, една от най-възрастните жени в храма, която беше доста далече от нас, възкликна:

- Ще ти помогне! Ти пази иконата с такова внимание и боязън. Точно 9 месеца след това се роди и тяхното детенце. Нарекоха го Стилян. Този златен синджир пред иконата, на който са нанизани останалите дарове, е от благодарния баща.

Презвитера Нина, енергична, дейна и мила жена, разказва и други случаи. Техни познати дълго време нямали втора рожба. След като се помолили с вяра пред иконата, жената родила здраво момченце. Двете деца, които са помощници в храма, също са измолени пред иконата на Божията майка. Нина разказва и за дечица, измолени от мюсюлмани.  "Жената е от близко село. Тя дойде, моли, плака.

И много скоро се сдоби с рожба. След време тази мюсюлманка тайно доведе и друга да се моли пред иконата."

Има и много случаи за чудотворни изцеления. Нина ни разказва за новородено детенце с херния. Лекарите насрочили спешна операция. Семейството на свещеника се свързало с лекарите, за да разберат подробности. После успокоили родителите, доколкото могат да бъдат успокоени в такъв момент, и започнали да четат молитви пред иконата. След няколко дни, хирурзите с изумление констатирали, че детето няма нужда от операция, защото е напълно здраво. "И това бебе после бе кръстено тук", просълзява се презвитера и продължава със следваща история: за детенце, родено с множество малформации. До навършването на годинка, детенцето претърпяло 12 операции. Родителите му многократно се молели горещо пред чудотворната икона. И днес това детенце е здраво и красиво дете."

В регистъра, който води семейството на свещеника, са записани само деца, измолени пред чудотворната икона. "Това са живи хора, с имена, адреси, телефони. Те не са измислени. Те са реални личности. Единственото, което е нужно е силна вяра и пълно уповаване пред божията милост. И помощта на Божията майка няма да се забави", категорична е презвитера Нина. Регистъра в църквата го доказва. Само през изминалата година в църквата са направени 30 кръщавки, като 24 от тях са на деца, измолени пред чудотворната икона на Божията майка.

Източник "Чудотворящите целители", автор: Дарин Алексиев