Вярвам в Дядо Коледа

Тази седмица Дядо Коледа дойде у дома. Дойде и при майка ми, и при тъщата, и при съседката баба Люба, и при приятелите, и при неприятелите ми...

Все за радост на децата. Пък и на нас - порасналите. Има такива хора, които каквото и да правят - все радост носят. Той си е добър старец и не се занимава с лошотии.

Вярвам, дори съм убеден, че старият добряк не знае и дори не се интересува, че е измислен от група рософоби преди 28 години. За да заместят традиционния наш Дядо Мраз, който раздаваше подаръци в славянските страни от десетилетия (в България от 1930 г.) по Нова година, с фалшивия мотив, че бил руско комунистическо творение.

Така се роди новият герой. Никога преди това у нас не го е имало. Не го е имало и в новото ни евроатлантическо братство. Там си е Санта Клаус или нещо друго.

Спомням си колко объркани бяха родители, учители или просто приятели. Кой ли точно да дойде? Кога да дойде? Връзват ли се подаръците с християнския празник? Най-объркани бяха децата, имали лошия късмет да са малчугани точно при подмяната. Едничката им радост беше, че за кратко се появяваха и двамата. И децата ги приемаха. Защото няма нищо по-чисто от детската радост и детската душа.

По-тъжен е въпросът ние къде бяхме и защо мълчахме? И пак ли ще мълчим, когато се опитват да подменят историята и традициите ни?

Може би не му е тук мястото, но винаги, когато някой спомене клишето "детска душа", в главата ми се появява седемгодишният Стойне от Ястребино. И чувам гласчето: "Чичко, не ме убивай - аз съм малък!". Какъв изрод трябва да си, за да дръпнеш спусъка и да гръмнеш в този момент?

А през последните десетилетия по Стойне гърмят непрекъснато. И го убиват пак. Когато събаряха паметници, когато недохранени деца се гърчат от глад, когато лекарите в болницата вдигат рамене, че не можеш да платиш лечението на детето. Когато с мъка събираме с есемеси два милиона от бедните за лечение на деца, а крадливата власт раздава милиарди на оядени търгаши.

Затова не вярвам в Господ. Няма такъв бог. Или, ако има, то той е извратен тип, който допуска и дава рамо на всички изброени злини.

Вярвам в Дядо Коледа. Днес вече всичко е ясно. Не можем да върнем миналото, пък и не трябва. Дано никой повече не прави опити да преименува добрия старец. Защото доброто е нужно на всички ни. И децата му вярват.