Вярата, която ни крепи

Стефчо КИРИН

Църквата "Св. Никола Мирликийски" в монтанското с. Мокреш се намира в подножието на красив хълм, известен като "Жира". По моста, над малката рекичка, която в миналото е била буйна и пълноводна, през широко отворената дървена врата, заедно с десетки хора влизам в църковния двор. Посрещат ни две момичета в местни носии с пита, сол и мед. 24 септември, събота, 2016 г. Църквата празнува своя 160-годишен юбилей. Църковният двор е пълен с местни жители и гости от цялата страна. В казана дими курбан, който по-късно ще бъде раздаден.


Църквата гордо извисява снага, подновена и красива след ремонта през 2015 г. От високата камбанария камбаните, поставени през 1907 г., известяват началото на тържествената литургия. Малцина знаят, че на 23 септември 1923 г. същите камбани обявяват Септемврийското въстание в селото. При тихо и спокойно време звукът им се чува на десетки километри.
Прекрачвам прага на препълнения храм. Трудно намирам място. Започва тържествената литургия, която се води от Негово Преосвещенство Белограчишкия епископ Поликарп в съслужие с духовници от Видин и региона.
Църквата е с площ 140 кв.м, с дебели каменни стени. Посветена е на свети Николай Архиепископ Мирликийски Чудотворец и е осветена на 23 май 1856 г. от Видинския митрополит Паисий. Сегашният храм е построен върху малка църквичка - уземка, измазана с глина землянка 12 на 7 м, в която се е влизало по дървени стълба.
Сигурно е, че килийното училище е едно от най-старите в България. Основано е малко след като Борис I Кръстител узаконява и въвежда като църковна вяра християнството. Тогава в Мокреш е имало два манастирски комплекса - единият в местността Ристен кладенец, а другият - на мястото на сегашния храм "Св. Никола". Той е представлявал завършен манастирски комплекс с четирима монаси, земеделско стопанство със собствен водоизточник, обор с животни, кош за царевица и над 250 дка собствена земя. Именно тук е открито и килийното училище за нуждите на манастира, в което са се обучавали само момчета. Килийното училище е било на 8 м западно от сегашния храм. Представлявало е глинена плетарка с покрив от слама и тръстика. Било е оборудвано с дървени сандъци с пясък, върху които учениците са писали с дървени пръчки. Седели са върху дълги дървени пейки.
В миналото свещенослужителите са били духовни пастири - учители, художници, писатели, дори някои от тях са имали и медицински познания. А днес...?
Един от най-известните свещенослужители в църквата е поп Пунчо Куздин. От неговото книжовно дело е останал само един сборник. Ето какво ми разказа преди десетилетия Иван Симеонов Куздин (р. 1913 г., починал), правнук на поп Пунчо: "Много още книги на попа (Пунчо) имаше в стария дом... Ама ние всичко унищожихме. Качваме се на тавана на старата къща да играем заедно с махленските другарчета и сума работи изпокъсахме. Ката ден си правехме пушкала от хартиени листа. Тръгнем сутрин на работа и мама току рече: "Деца, я свалете, мале, от тавана от хартишляците на деда ви попа." С тях мама подвързваше грънците с мляко и други гозби за полето... Прости и неуки хора сме били! Не сме разбирали какво богатство унищожаваме... Имаше една дебела книга, цялата изписана с мастило. И какви ли не драскулки и рисувалки с червено мастило, и други все хубави неща..."
Много са свещениците, служили с вяра и любов в църквата в Мокреш: Стоян Стаменов, Първан Гацев, Цеко Ценовски, Вълчо Ръбин, Стамен поп Вълчев Ръбин, Ангел поп Цеков, Георги Стефанов, Борис поп Георгиев, Първан Симеонов Цеков...
Гордо се извисява 160-годишната църква в Мокреш. А всеки от стотиците миряни в този празничен ден, освен курбана, късчето баница и малкото цвете, ще отнесе вярата, която винаги ни е крепяла. Вярата в едно по-щастливо и добро бъдеще...

Снимки ЛИЧЕН АРХИВ