Вузовете ще получават парите си за реализирани, не за приети студенти

Висшите училища ще се финансират по нов модел на база реализирани по специалността си студенти, а не както е сега - на брой приети. Това съобщи на заседание на Съвета на ректорите в Пловдив просветният министър проф. Анелия Клисарова. Новата система ще се реализира с нов Закон за висшето образование (ЗВО) и ще спре производството на "интелигентни безработни". Реализацията на студентите ще се засича чрез НАП, а не чрез кариерните центрове на вузовете. При финансирането ще се имат предвид качеството и научната продукция на висшите училища. Реалните нужди при приема на студенти ще бъдат уточнявани с бизнеса. Такава система е възможно да влезе от идната учебна година, смята Клисарова.
Преди новия ЗВО обаче трябва да бъде направена Национална стратегия за висшето образование, която е необходимо условие, за да ни разреши ЕС отделна оперативна програма (ОП) "Наука и образование" за периода 2014-2020 г. Ректорите са се обединили около идеята на Русенския университет, от всички предвидени досега ОП да се вземат по 10% и те да съставят новата програма, като половината от парите да са за наука и висше образование. Министър Клисарова уточни за ДУМА, че става въпрос програмата да е за 1,505 млрд. евро.
Министерства като МРРБ, социалното и икономическото са се съпротивлявали срещу отделна ОП към МОН с аргумента, че МОН няма капацитет да я управлява. Клисарова, ректорът на СУ проф. Иван Илчев и председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров обаче в нарочна среща са убедили Орешарски, че това не е вярно и че всички общности в сектора от години очакват отделна ОП. Идната сряда кабинетът ще гласува тя да бъде създадена.  
 В момента стратегията за висше образование се работи в МОН и трябва да бъде готова до септември, за да бъде широко обсъдена, уточни министърът. По думите на министъра, ЕС ни дава 4 насоки за висшето образование. Стратегията е една от тях. Държавата ще финансира онези специалности, които са й нужни, като заедно с бизнеса ще решава кои са те, издаде Клисарова.  Държавната поръчка за небходимите специалности ще е по-висока от тази за право например, където има пренасищане на пазара на труда. Ако бизнесът инвестира пари за стипендии, стажове, оборудване във вузовете, ще се въведат данъчни и други облекчения за него - нещо, за което се говори от години, но нито едно правителство досега не го въведе, макар че такава е практиката в ЕС.
Евросъюзът изисква също оптимизиране на университетската мрежа, но аз няма да затварям вузове, категорична е Клисарова. Оптимизиране ще става по решение на самите вузове, вероятно е да се съкратят специалности, понеже випуските от млади хора намаляват, смята тя. Изискване е също в университетите да се работи наука. БАН вече има договори с 8 вуза за изграждане на технологични паркове и те ще се финансират от новата оперативна програма. Небходимо е също ръст да има в развитието на електронното и дистанционното обучение. На 11 юли т.г. от ЕК са били дадени препоръки специално за образованието в България, те ще бъдат оповестени на сайта на МОН, съобщи още министърката. Общите за съюза изисквания са да има повече мобилност на студенти, преподаватели и администрация, както и повече езиково обучение, за да няма езикови бариери.
Съветът на ректорите се обедини около предложението да се създаде буферен фонд, от който да се дават пари за съфинансиране на европейските проекти, за което нито БАН и вузовете, нито МОН сега имат достатъчно пари. Висшите училища и институтите ще взимат съфинансрането от този фонд, като ще връщат парите в него без лихва - ще ползват нещо като безлихвен заем. Ректорите настояват такъв фонд да се предвиди още в бюджета за 2014 г. Съветът на ректорите, БАН и Селскостопанската академия създадоха вчера работни групи, които да помагат за нормативите по отделните научни направления. А също - отделна работна комисия, която ще предложи промени в Закона за академичния състав, за да се въведат задължителни минимални критерии и да спре производството на професори и доценти "на кило". 
   

Ректорите дават 10 000 лв. за манастира ни в Атон
Съветът на ректорите реши да събере чрез кампания 10 000 лв. като спонсорство за библиотеката на българския манастир "СВ Георги" в Атон и за дигитализиране на ценните средновековни книги там. БАН се ангажира да внесе 1000 лв. за целта.