Вулкан, заключен в устните...

Това заглавие съвсем няма да ви се стори бомбастично или пресилено, ако сте прочели поне няколко стихотворения от Славка Мариновска. Коя е тя? Убеден съм, че днешните ценители на поезията не са чували името й. Тя не е рапър, не пише текстове за чалга култура. Славка е родена в Деня на театъра - 27 март. Това вече е добро знамение. А стихотворчеството й е истински поетичен експлозив.
Пред погледа ми са четири литературни премиери. Четири книги - заглавия от 2013 г. Не зная каква е съдбата на тези четири литературни събития, зад които стои издателство "Български писател". Рецензенти и редактори са Гриша Трифонов, Марин Кадиев, художници Михаил Минков и Здравко Палезов. Прибавям и литературната подборка в "Поетесите на България" представени от Недялко Йорданов в български седмичник - все имена, които вече са достатъчен арбитър за качествена литературна продукция. А ето и самите заглавия на книгите: "Живот на прима виста", "Автограф от мълния", "Чифт леви обувки" и "ПлЪтформи". Веднага става ясно, че имаме работа с остро социално и политическо чувство, с леко иронично и самоиронично усещане за живота, с определено сатирично кредо, с игра на думи, които остават трайно в съзнанието ни, в паметта на времето.
Детската нереализирана мечта на Мариновска е сцената, още повече, че е родена в Деня на театъра. Дъщеря на Родопа планина и на Славеино, Славка носи бунта на комити, войводи, на будители. По рождение и по наследство.
Определено си мисля, че е несериозно да се представят подобни книги - поетични явления, с нови рецензентски упражнения, с нови измислени и преразказани изречения, с нови думи между редовете на вече написаните от авторката, от рецензентите в книгата.
Оттук нататък читателят е онзи, който е последната инстанция за силата на поетическото слово и на поетическото внушение. Забележете само заглавията на споменатите литературни сборници на издателство "Български писател" - повтарям ги умишлено в съвсем друг ред: "Чифт леви обувки", "Автограф от мълния", "ПлЪтформи" и "Живот на прима виста". Е, не са ли те сами по себе си обяснение за съдържанието, за идеята, за поетичния изказ? Няма и съмнение, че читателят може и да се стъписа от първите стихове. Ако е очаквал нова женска поезия, ще бъде изненадан. Ако е очаквал космополитни стихове, ще бъде разочарован. С много любов Мариновска не прави любовна поезия, тя е наистина бунтар и в класическия стих, и в социалното си чувство, и в патриотичното си поведение на лирик и сатирик. Някой от рецензентите на книгите вече го беше споменал, че ще ни връхлети словесна лавина. Прав е.
Думите излитат и се връщат в своите гнезда. А там лежат красиви думи, огнени поетични стрели, въглени и пламъчета, които парят и вълнуват. Но ако читателят търси "плаха тревица", веднага трябва да почука на друга врата. Защото Славка Мариновска е "Царствена, ежедневна съм, в празник - жена, ту светкавица гневна, ту - потайна луна..."
В свят на разединение, в свят на деградация и отприщени пороци, в действителност на вулгарен цинизъм, уродливост, пошлост, поетесата хвърля словото си в атака, не в отбрана. Защото с три думи тя е "вулкан, заключен в устните". Това е новото ви запознанство по време на четирите задочни премиери с поетичните книги на Славка Мариновска. Тая поезия лекува. Но ще го разберете само след личния прочит. И ще станете по-уверени в себе си, че човек е наистина свободолюбив, родолюбив и безсмъртен.
Направих уговорката, че правя опит да представя една добра поетеса. Тези четири нови заглавия не са първите и единствените. През 1993 г. Мариновска дебютира с "Безсезонна жена", през 2000 г. издава "Лилава утопия" и "Заточено слънце". През 1999-а експресно печата "Апокрифно чувство", с която печели първа награда на Националния конкурс за поезия "Лудогорие - луда земя". И слагам точка с цитат от подборката на Недялко Йорданов "Ода за камъка". Първият и последният куплет звучат така:
"О, гладък речен камък!/ Съзирам в твойта облост/ на тихата ти драма/ коварната  подробност./ ...Вън пак трещи стихия/ на дръзките в челата,/ а ти - в каче с туршия/ почиваш сред мазата..."