Втори сме и какво от това

 Адриан Скримов

 
Преди няколко дни, прибирайки се от работа, във влака Перник-София срещнах мой съсед, също социалист. Наистина отруден, човекът повече от тридесет години работи като строителен работник, но в същото време е човек отворен за нови идеи, въобще истински социалист. Виждайки ме уморен и леко омърлушен от загубата на евроизборите, той бащински ме попита, защо са ми "потънали гемиите"? Отговорих му, че е защото сме втори на изборите и не успяхме да постигнем желаната победа, а той се усмихна съвсем леко и каза: "Втори сме и какво от това!?" Тези думи ме накараха да се замисля и наистина се оказа прав. Въпреки всички, които се упражняваха върху БСП през годините на прехода, въпреки че всички нови политици закриваха партията и казваха как на следващите избори няма да съществуваме като политическа структура, ние пак сме тук и въпреки всичко имаме втори резултат.
Тези думи ме накараха, обаче и да се замисля каква е нашата партия днес. Според нашите опоненти ние сме по-черни от дявола, но всъщност по-демократична партия от БСП в България няма. По-обединена политическа партия също трудно ще можем да намерим, защото дори когато губим, ние губим заедно, а не прехвърляме загубата върху един или двама души. Когато печелим, също печелим заедно, за разлика от лицето Бойко Борисов. В БСП никой не казва: "АЗ спечелих защото..." Тази загуба не промени и нашите приоритети, те не останаха на заден план, напротив, мобилизирахме се още повече да изпълним това, което трябва, за да направим живота на българите по-добър и спокоен. Нашите ценности, които макар и неразбрани в тази кампания, остават винаги истински и в грижа за хората.
На преден план в тази кампания излязоха няколко нови имена, които показаха, че в бъдеще могат да бъдат едни много успешни политици, с което пък показахме на обществото, че не само хората с богат партиен опит имат място в нашата листа, но и млади, амбициозни и най-вече мислещи хора също виреят в БСП. Момчил Неков, Александър Симов, Ия Петкова - Гурбалова, Стоян Ташков направиха една прекрасна кампания, като се срещнаха с хиляди хора, които често казваха, че в тях е надеждата, и че те ще променят България към по-добро. Тези млади и енергични социалисти доказаха на гражданите, че БСП продължава да мисли за тях. И понеже една загуба често се приписва на хората, които най-много работят особено от част от не толкова заинтересованите и заети в кампанията партийни членове, може би някой ще обвини тях за това, което се случи. Загубата обаче не може и не трябва да бъде пришивана към който и да е от кандидатите, особено пък на лидера на БСП и президент на ПЕС Сергей Станишев. Тези 17 души обикаляха България като една своеобразна хвърковата чета денонощно. Почти няма областен град, малко градче, село или махала, в която те да не са се срещнали с млади или стари, да не са стиснали нечия ръка и да не са изслушали проблемите на хората. Показаха на хората, че има кой да мисли за тях.
Останаха неразбрани не заради самите тях, а защото хората просто си казват: "Европа е далече, какво ни интересува тя". Част от Европа обаче сме и ние, българите също са европейци и трябва да го осъзнаят веднъж завинаги.
Преполовявах пътя към Перник, когато ме заля нова вълна от мисли за това защо не можем да почувстваме, че сме част от обединена Европа. Знаем, че сме граждани на ЕС, това определено ни допада, но все още не го усещаме във висока степен, повечето хора не се интересуват от правата си като граждани на съюза, освен може би от това как да пътуват и работят в страните от ЕС свободно. Дори когато живеем и работим в някоя страна западно от Сърбия или Унгария, се чувстваме втора ръка хора. Седем години и половина след приемането ни като част от европейското семейство, въпреки че като държава ние неформално сме част от него много преди Германия или Италия, все още гледаме на решенията на Еврокомисията и Европарламента като на мъмрене от старата ни учителка по математика.
Обиколил съм част от европейските държави и спокойно мога да кажа, че страната ни не отстъпва на нито една от тях - и с природата, и с паметниците на културата, и с музейните експозиции, и с художествените галерии. Народът ни, създал една от първите средновековни европейски държави, има своето исторически завоювано място в Европа. Има своята духовност и култура, отличаващи го от останалите народи, притежава ясно съзнание за своята национална принадлежност. С всичко това можем да застанем на една права с другите европейски страни, защото в обединяващия се свят уважават тези, които имат собствена идентичност.   Да обаче пак са връщаме на стария въпрос: защо не можем да се почувстваме като истински европейци? Ако попитаме който и да е: "Ти европеец ли си?, Чувстваш ли се европеец?", мнозина биха отговорили: "Да чувствам се европеец!..." Въпреки това обаче много често в разговорите у нас могат да се чуят ето такива противопоставяния: "Ние българите, те европейците... Ние сме били такива и такива, но европейците били онакива" - и тук вече всеки според разбиранията си или хвали, или хули тях европейците, или превъзнася нас, или пък гледа към българщината доста скептично и дори със засилена доза неприязън. Много антрополози, социолози и какви ли не...лози се упражняват върху въпроса, защо не се чувстваме европейци, аз обаче не можах да си отговоря, докато пътувах във влака.
След около 40 минути размисли стигнах заветната точка, спирка "Даскалово", реших да се прибера пеша, а пред мен вървяха няколко младежи, на които им беше много забавно, че "Комунетата изгубили изборите" и сега бабата на единия е бясна, че той пак ще тръгне по протести и тогава в главата ми изникна един доста дълъг цитат от Алековата творба "Бай Ганьо прави избори" и намерих нова част от въпроса: защо сме втори на изборите? Ще я напиша тук, пък вие, ако прецените, замислете се и си отговорете. Аз няма да се наемам да го правя, защото тази загуба не беше нито най-драматичната в историята на БСП, нито е решаваща за бъдещето на партията ни. Догодина има избори, които при една толкова добра кампания като изминалата и малко повече мобилизация ще спечелим от раз. А ето го и цитата:
"Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лева. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от кол, от въже, тъй 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: "Ха бакалъм! Да живее България!" Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една олелия с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове -  страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази страхотия през сред град...Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе".