Всяко новородено в Гръция дължи 35 000 евро

През 2009 г. южната ни съседка Гърция увеличи драстично бюджетния си дефицит. Заради големите бюджетни дефицити обаче през 2010 г. Гърция буквално фалира и изпадна в тежка криза, с много по-голяма безработица, спад на доходите и страдания за гражданите. Стремежът на управляващите е до края на 2011 година бюджетният дефицит от 9,4% от БВП да бъде намален на 7,4% от БВП.
От около 6-7 месеца обаче Гърция живее в сянката на безпрецедентна за страната кризата. Гърците не я приемат за своя и общо-взето смятат, че гръцката криза е резултат от европейската, която пък е резултат на кризата на Уолстрийт. Двете партии, управляващи страната на ротационен принцип от 1974 година насам след падането на хунтата, не престават да се обвиняват взаимно коя и как е довела страната до днешното й състояние. Според наблюдателите в страната обаче те не си дават сметка, че политическата отговорност лежи на съвестта както на ПАСОК, така и на "Неа Димократия" - двете водещи партии на гръцката политическа сцена, прилагащи особен гръцки модел на династична демокрация. Ако такава изобщо би могла да съществува, но в Гърция политиката е общо-взето семеен бизнес на две фамилии - Караманлис и Папандреу.
Гърция е една от страните с най-висок външен дълг на глава от населението. По данни от гръцки медий към днешна дата още при самото си раждане всяко новородено в Гърция дължи около 35 000 евро. У нас например дългът е около 5000 евро на човек. При последното преброяване през 2009 година населението на Гърция е било 11 262 539 души. И у тях, и у нас, както и в целия ЕС, сега има ново преброяване на населението, данните от което все още не са известни.
Официалните данни на гръцкия статистически институт показват, че към ноември 2010 г. безработицата е възлизала на 13,9% (за сравнение през същия месец на 2009 г. е била 10,6%, а през 2008 г. - 7,8%). Броят не безработните е бил 692 577 души.  Данните в края на миналата година показват нов рекорден връх от 14,8% за декември спрямо този от 13,9% за ноември. Това е много над нивото на безработицата отпреди година, когато извън заетостта са били 10,2 на сто (за декември 2009г.). Това е най-високото ниво (14,8%) на безработица, откакто гръцката статистика публикува месечни данни за безработицата от 2004 г. насам. Реалният процент на безработните в Гърция обаче е много по-висок. Рекордните 733 645 гърци официално са безработни през декември 2010 г., което е повишение с 45,2% на годишна база и ръст от 5,9% спрямо предходния месец ноември. Само за сравнение към края на същия месец декември на миналата година по официални данни безработицата у нас е 11,2 на сто, като тя е най-високата в страната ни от 2005 година насам. Броят на заетите в Гърция за декември пада с 5% за месец или с 223 893 души до 4,233 764 млн. по данни на гръцката статистика ELSTAT. Според прогнози на Европейския съюз средното ниво на безработица в Гърция за 2011 г. ще бъде от 14,6%, като безработицата ще се увеличи отново до 14,8% през 2012 г. За съжаление най-сериозно са засегнати младите хора, като нивото на безработицата сред 15-24-годишните гърци за декември 2010 г. достига цели 39%, а за хората на възраст 21-34 години - 21 на сто.
Реалната покупателна способност на пенсиите и заплатите непрекъснато намалява, тъй като дори и да имат някакво увеличение, в най-добрия случай то е до 50 на сто от инфлацията. През януари 2011 г. инфлацията е 5,2% (декември 2010 г. - 5,2% и януари 2009 г. - 2,4%). Броят на стоките и услугите в потребителската кошница на гръцките домакинства са променили естеството си през последната година, давайки се превес на стоки и услуги от първостепенна необходимост, за сметка на по-луксозните артикули. Кризата е дала най-силно отражение върху семейния бюджет - рязко са намалени разходите за придвижване, облекло, почивка, обучение, забавление, здравословно хранене, козметични процедури и др. В сравнение с българите обаче гърците могат да си позволят доста повече като потребители. Наскоро бе разпостранена статистика на ЕК, според която потребителите в България понасят най-силни лишения сред гражданите в Евросъюза - над 55 процента от нас имат мизерни материални възможности. На дъното са също така Румъния с 49% и Унгария с 41%. Като цяло средната стойност на процента живеещи в големи материални лишения в Евросъюза е около 17 на сто. Най-добри материално са потребителите в Люксембург, където хората, търпящи материални лишения, са 4%, както и в Швеция и Холандия - с по 5 процента.
Поскъпването на горивата, което започва да бъде все по-голям проблем в целия свят, е довело до рязко поскъпване на обществения транспорт в Гърция, до загубата на интерес към придобиването на личен лек автомобил (за първата половина на март 2011 г. е отбелязан 70% спад в продажбите на леки коли в сравнение със същия период през 2010 г.) и до провеждането на усилена акция за поставяне на автогазови бутилки, тъй като цената на автогаза е с 50% по-ниска от тази на бензина.
ДДС-то в Гърция има различни ставки - за хранителни продукти, лекарства, услуги и т.н., които в последната близо година претърпяха няколко увеличения. Факт, който от своя страна моментално е довел до увеличение на цените и е намалил значително покупателната способност на гърците. Преди година ставките на ДДС бяха повишени - тези от 9 на 10 на сто и от 19 на 21 на сто. Увеличен бе и акцизът върху горивата. Тогава анализаторите прогнозираха, че от това ще последва ефектът на доминото. За да събере планираните за 2011 година данъци, правителството се базира на приходите от поредното увеличение на ДДС-то - трето в рамките на около година.  Увеличаването на ниския коефициент от 11% на 13%, от който Министерството на финансите очаква увеличаване на приходите с 800 милиона евро, донесе на домакинствата допълнителни тежести върху семейния бюджет. От увеличаването на ДДС са повлияни цените на редица стоки и услуги от първа необходимост като млякото, месото, яйцата, зехтина, водата, електричеството, газта, превозите, сервираните в кафенета и ресторанти ястия и напитки, билетите от средствата за масов транспорт, както и билетите за кино и концерти. Увеличават се също цените за услугите на електротехниците, водопроводчиците, бояджиите и изобщо на свободните професии, които предоставят услуги за обновяване на стари сгради, такситата, частните клиники и диагностичните центрове. Увеличаването на ниския коефициент на ДДС води от своя страна и до увеличаване на намаления коефициент. Той също се вдига от 5,5% на 6,5%, тъй като трябва да бъде равен на половината от ниския коефициент (който става 13%). Към намаления коефициент ДДС спадат вестници, списания, книги и билети за театър. От 1 януари към намаления коефициент са преместени и лекарствата и престоят в хотели. Единствената положителна новина е, че от 2011 година хотелските услуги се облагат с 6,5% ДДС вместо с 11%, което означава глътка въздух за туризма.
Друго голямо последствие от кризата е вълната от емигранти, която се насочва предимно към Германия и Великобритания - основно от млади и висококвалифицирани хора, поради невъзможността на гръцкия пазар и на настоящите му нужди да усвои подобни кадри. Между 2,5 и 3 млн. са гръците, които живеят и работят извън Гърция.

Безумни добавки към заплатите в държавния сектор

Заплатите в държавния сектор в Гръция са безмилостно "орязани" с около 200-250 евро, като предимно са намалени различните добавки, вземани от държавните служители, някои от които звучат комично, нереално и дори скандално. Ето и най-безумните добавки, вземани от държавни служители в някои държавни институции, които, както е видно за всеки мислещ човек, са имали за цел да "източват" държавната хазна по един привидно законен начин:
- Добавка за загряване на двигател (Гръцка телекомуникационна компания). Някои от служителите, които имали работа извън офисите на компанията, са получавали добавка, защото предварително загрявали двигателя на служебната кола, която използвали, за да изпълнят служебните си задължения.
- Добавка за миене на ръцете (Гръцки железници). Няма нужда от обяснение, но трябва да се има предвид, че мили, не мили ръцете, добавката са си я вземали.
- Добавка за задвижване на витло (Пристанищна полиция). Тук не може да се даде каквото и да било разумно обяснение.
- Добавка за антена (Електрически влак Атина-Пирея).
- Добавка за придвижване на папка (Държавни учереждения). В този случай явно се е стимулирало ходенето от офис в офис и пренасянето на папки от бюро на бюро - любим спорт на държавните служители не само в Гръция.
- Добавка за приемане/предаване на автобус (от страна на водачите)
- Добавка за навременно идване на работа (ЕКО автобусни линии)
- Добавка за ефективно приключване на дела (Министерство на правосъдието)
- Добавка за изпращане на факс (Електрификация)
- Годишна добавка за използване на служебната лафка, въпреки че служителите ползвали безплатно както лафката, така и ресторанта към съответното учреждение (Холдинг Гръцки петрол)
Държавните служители в Гърция все още получават 250 евро за Великден, 250 евро за Коледа и 200 евро за годишната си платена отпуска. Винаги трябва да се прави разлика между служителите в държавния и в частния сектор. Правилата важат за държавния - той е като обетована земя за всеки грък. Веднъж добрал се до него, законът те закриля от уволнение, никоя нова политическа сила не може да те помръдне от мястото ти - дори при смяна на властта в министерствата се сменя обикновено само главният секретар. Частният сектор е джунгла, там, разбира се, важи законът за естествения подбор.