23 Ноември 2024събота21:10 ч.

Позиция

ВСК - този забравен символ на взаимопомощта

Елементи на икономическото гражданско общество

/ брой: 105

автор:Йордан Съев

visibility 7724

Форми на взаимофинансово подпомагане между хората у нас е имало още преди Освобождението. Като първопроходник в това отношение може да се посочи кооперативното сдружение "Пчела", създадено в Пловдив през 1870-1871 г., с цел да бъде взаимоспомагателна каса за индустрията. Поради последвалите събития обаче основната част от набраните в нея средства се изразходват за подготовката на Априлското въстание, за което заслуга имат неговите основатели, сред които е и възпятият от Иван Вазов Кочо Честименски. Най-многобройни обаче те са били в селското стопанство и това е съвсем естествено, като се има предвид, че тогава в него са заети огромното мнозинство от българите.

Наричали са ги земеделски околийски каси

Те продължават да функционират и след Освобождението, като достигат до солидна финансова стабилност. Като пример за това може да се посочи фактът, че през 1903-1904 г. правителството взима заем от тях в размер на 23,4 млн. лв. Създават се и много каси на браншови признак - миньорски, учителски, железничарски, печатарски и други.
След 1944 г. взаимоспомагателните каси добиват широка популярност и масово се създават по предприятия и учреждения. През 1950 г. се издава Указ за взаимоспомагателните каси и фондове (публикуван в "Държавен вестник", бр. 197 от 1950 г.), с който те се узаконяват, но без да се регламентира тяхната дейност. Така тези финансови сдружения сами определят своя устав, ръководство, начина на набиране на фонд и реда за отпускане на заеми на своите членове, както и подпомагане на такива, които са изпаднали във финансови затруднения. В повечето от тях средствата се набират от встъпителни вноски, в едни съществуват минимални лихви (обикновено 1% годишно) върху отпуснатите заеми, в други

заемите са напълно безлихвени

Този указ не е отменен и допълван, така че той е напълно валиден и сега.
През 1988 г. ЦС на БПС  (Българските професионални съюзи) издава Типов устав за устройството и дейността на взаимоспомагателните каси при професионалните органи и организации (публикуван в "Държавен вестник", бр. 95 от 16.12.1988 г.), като с това може би се опитва по някакъв начин да ги постави ако не под свое управление, то поне да засили влиянието си сред тях и сред техните членове. 
През 2001 г. депутатът от БСДП Йордан Нехризов внася проектозакон за кредитните кооперации и сдружения. В него се съдържат някои рационални положения, които заслужават внимание. Взаимоспомагателните каси се определят като доброволно сдружение на физически лица за финансово подпомагане, кредитиране и защита на паричните средства на членовете си. И още:
- Създава се общо събрание на учредителите, което приема устав и избира ръководство.
- Минимален брой на членовете - 50 души.
- Вписва се в специалния регистър на кредитните сдружения от Агенцията за ВСК при Министерството на финансите.
- Има правомощия да отпуска заеми само на членовете си.
- Учредява се на административно-териториален, отраслов, професионален, браншов или друг принцип.
- Ръководството на учрежденията, предприятията и организациите не може да забранява създаването на ВСК.


Този проект не е разглеждан от Народното събрание

поради неизвестни причини. Но вероятно това е станало, защото вносителят не е от   парламентарното мнозинство, а и банковото лоби в Народното събрание се е обявило срещу него.
Защо взаимоспомагателните каси са актуални сега?
Влагането на спестявания в банките става все по-неизгодно. Лихвите по депозитите вече са в порядъка на около 0,5% с тенденция да продължават да намаляват. Така те стават по-ниски и от тези по времето на социализма, когато имаше само една спестовно-кредитна институция за физическите лица - Държавна спестовна каса, където депозитите се олихвяваха с 1% годишно. При това банките непрекъснато въвеждат нови такси, като например за теглене на пари дори от личния депозит, за поддържане на разплащателна сметка и други. Стига се до абсурда, че в някои случаи парите на влог, вместо да се увеличават, се намаляват. Към това трябва да се прибави, че доходите от лихвите са данъчно облагаеми; в същото време, ако се появи необходимост от повече налични средства и се прибегне до банков заем, лихвата за потребителските кредити е от 6,5% нагоре, има и редица такси, свързани с тяхното отпускане и обслужване.
Ето защо определено е по-изгодно финансовото сдружаване на гражданите, като една от изпитаните форми за това е взаимоспомагателната каса. При нея има възможност да се ползва безлихвен или с минимална лихва (до 1% годишно) заем, като се договаря срокът за неговото изплащане. Както споменахме по-горе,

създаването и функционирането на взаимоспомагателни каси е напълно законно

Необходимостта и ползата от създаването на взаимоспомагателни каси вече се разбира от все повече хора. Като потвърждение на това може да се посочат създадените към Автономния синдикат във Варна взаимоспомагателни каси на учителите, железничарите и пристанищните работници, но те са отворени също така за студенти, безработни и пенсионери. Такива има и на още много места.
Други форми на гражданско сдружение: все по-голяма популярност придобива т.нар. споделено пътуване, при което едни граждани с личните си транспортни средства превозват други по различни маршрути в България, а дори и в чужбина. Във връзка с това в интернет съществува сайтът пътувалник, от който може да се ползва информация за маршрутите и превозвачите. В действие е и и системата couchsurfing (каучсърфинг) за гостуване с безплатно пренощуване, която в България все още не е много популярна. Същото се отнася и за размяната на вещи, които не са нужни на дадени хора, но могат да се ползват от други. Всичко това са елементи на икономическото гражданско общество и затова трябва да се популяризира и поощрява тяхното използване.
  

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 856

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 804

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 798

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 705

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 892

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 786

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 780

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ