Всичко Мара втаса, ГЕРБ пише закон за езика

Два нови проектозакона: за клеветата и за чистота на българския език ще внесат в НС през новия парламентарен сезон депутатите от ГЕРБ Емил Караниколов и Красимир Велчев. И ако за необходимостта от първия вече се  произнесе премиерът и лидер на управляващата партия Борисов, то за втория май авторите му все още не са го информирали.
Кое налага спешното написване на такъв нормативен акт?
Караниколов (икономист по образование според кратичката му биографична справка в сайта на НС) и бивш, макар и за кратко зам.-кмет на Казанлък (според по-пространната му предизборна агит-листовка) смята, че езикът ни трябвало да бъде разбираем и за баба Пена от Бусманци. А напоследък в него навлезли чуждици, които го направили неразбираем. Една от причините за това била в хората от властта, които за щяло и нещяло пълнели словата си с чуждици.
Караниколов премълчава дали сами с колегата си Велчев (инженер, бивш летец, но пък зам.-председател на ПГ на ГЕРБ) ще мъдруват законопроекта, или ще ползват услугите на специалисти - едва ли от Института за български език при БАН, като се има предвид, че управляващите са вдигнали клъчката срещу тази научна институция. Имената и на двамата обаче не фигурират сред членовете на постоянните комисии по образование и наука, по култура, гражданско общество и медии (където би трябвало да се творят подобни актове). Това подсказва, че за пореден път иде реч за... самодейност. Нещо от рода: "Аз да го плесна пред медиите, пък те докато се усетят, и вече ще са ме сложили пред камерите и микрофоните".
Впрочем Караниколов не за пръв път постъпва по този начин - пак той преди време искаше кандидатите за народни представители да минават през психопреглед. В случая обаче въпросът не е за подценяване - иде реч за езика свещен на моите деди, ако си позволим препратка към класиката. Където всяко влизане с подковани чепици или с неизмити крака може да доведе до такива вреди, че бедно ни е съзнанието колко време ще мине за лекуването на раните.
Не от любов към статистиката, а защото явно някой е решил, че светът започва с неговата поява на парламентарна банка, ще си позволя да припомня: законопроекти в тази посока има доста. Някои от тях (на проф. Любен Корнезов, на поета депутат Драгомир Шопов и на Алекасндър Пиндиков) дори бяха приети на първо четене. Ще припомня, че преди тях поетът с китара и ярък националист Гинчо Павлов също предлагаше сходни текстове. Нещо повече, неговите бяха написани от членове на Съюза на българските писатели. Последният, за който имам по-пресен спомен, е законопроектът на нововремеца Емил Кошлуков. За 20 години преход - половин дузина, ако не и отгоре. Слава богу, нито едно от предложенията не мина. Нищо, че и предходните вносители се аргументираха с аналогични закони в някои от страните членки на ЕС. Франция, например, където такъв закон за чистота на езика действа още от 1975 г. И не минаха, не защото бяха некадърно написани от юридическа гледна точка, а защото в обществото ни има ясна нагласа, че не можеш един жив процес да го напъхаш в прокрустовото ложе на параграфите и алинеите. Както и че изрази като Иван-Богоровото "драсни-пални клечица" наместо чуждицата "кибрит" няма да решат проблемите с опростачването и омърсяването на езика. Да отварям ли спомена за премиерската изцепка от миналото лято: "Да гое го у цървула, на мен ще ми вика пожарникар!"
Отново се прави опит с нещо сътворено "на коляно" и пропъхнато в дневния ред на парламента "ад хок" - някъде сред онези 38 приоритетни (пак според Караниколов) за този сезон законпроекта. В едно от многобройните си интервюта преди време същият парламентарист твърди, че настолна книга му била "Приказка за стълбата" на Смирненски. И че непрекъснато я разлиствал, за да не забравя за хората, с които се срещал. И да можел да ги гледа без притеснение.
Сетих се за една шега от Любен Дилов-син. Пак за стълбата. Ама от кокошарника. Която хем е къса, хем е цялата в курешки. И накацалите на по-долните пръчки виждат отгоре си само цвъкащи задници.