Всички живеем във въображаем свят

"Шедьоврите се раждат от стремежа да се изразят нравствени идеали", пише Андрей Тарковски (1932-1986), едно от най-ярките имена не само в руската, но и в световната кинематография. Книгата "Уловеното време", която излиза в престижната поредица "Амаркорд" на изд. "Колибри", е неговата изповед - разказ за живота му в изкуството, за "Иваново детство", "Андрей Рубльов", "Соларис", "Сталкер", "Носталгия", "Жертвоприношение", превърнали се отдавна в неделима част от световната култура. По думите на Тарковски всички ние живеем във въображаем свят, който сами създаваме: "Затова сме зависими от неговите недостатъци, а бихме могли да зависим и от неговите достойнства."

"Уловеното време" (превод Владимир Игнатовски) е разказ за сложните отношения на режисьора с властта, за трудната съдбата на неговите филми, за ограниченията и препятствията, които е трябвало да преодолява през годините. Читателят добива представа за развитието на възгледите на Тарковски за киното и за изкуството въобще, за аспектите на творческия процес: работата със сценария, с актьорите, с композитора и оператора... 

По думите на Тарковски в творчеството можеш да постигнеш нещо, само ако нямаш предразсъдъци. "Работата на кинорежисьора не започва, когато обсъжда сценария с драматурга, не когато работи с актьорите или с композитора, а в мига, когато пред вътрешния взор на човека, който ще прави филма и когото наричат режисьор, възникне образът на този филм: независимо дали като детайлна поредица от епизоди, или само като усещане за фактурата и за емоционалната атмосфера, които трябва да бъдат пресъздадени на екрана. Режисьорът, който ясно вижда своя замисъл и по-късно, когато работи с екипа си, е в състояние завършено и точно да го осъществи, може да се нарече режисьор. Но това все още е в рамките на обикновения занаят. В тези рамки има много неща, без които изкуството не може да се осъществи, но те не са достатъчни, за да може режисьорът да бъде наречен художник. 

Той става художник тогава, когато в неговия замисъл или вече в неговия филм възниква особена негова нагласа, негова система от мисли и режисьорът ги представя пред съда на зрителите, споделя ги със зрителя като свои най-заветни мечти. Той е художник, а кинематографът е изкуство само ако той има свой възглед за нещата и се превръща в своеобразен философ (но философ в твърде условния смисъл на думата). Както е казал по този повод Пол Валери: "Поетите били философи? Все едно да сбъркаш художник маринист с капитан на кораб"."

Тарковски отделя особено внимание на изразните средства на киното: изображението, монтажа и най-важното за него - екранното време, времето, уловено от камерата, фиксирано върху филмовата лента, в чието протичане на екрана се реализира животът на героите и на произведението. "Уловеното време" е третото издание на този текст на именития режисьор след немското "Die Versiegelte Zeit" и английското "Sculpting in the Time". Почитателите на Тарковски в родината му все още очакват публикуването на неговата книга, посочват издателите от "Колибри".