Всички се имаме за богове

Форумите в интернет загряха след поредната новина за блъснато в монтански парк от велосипедист дете на едва година и половина. Както е обичайно у нас, мненията рязко се разделиха: едните са убедени, че вината е на родителите, които са изпуснали от поглед детето си, другите са категорични, че отговорността е на 19-годишната велосипедистка. Друг въпрос е, че когато си в парк, все си мислиш, че няма кой знае какво да ти се случи на детето. Или поне така би трябвало да бъде. Да, ама напоследък аз, когато влизам в Борисовата градина, все по-често се чувствам като на магистрала. Отвсякъде хвърчат велосипедисти, дечурлига, а и не само те, каращи бясно ролери, че и малките камиончета на чистотата, които събират боклуците, не спират да кръстосват парка. Честно, когато пресичам някоя алея, се озъртам повече, отколкото когато пресичам столичната улица "Иван Асен". И повярвайте ми, усещането е за далеч по-голяма опасност, защото не знаеш какво точно ще те връхлети. А колоездачите у нас отдавна се имат за богове, вероятно защото са убедени, че щом са на колело, значи спортуват, пазят природата и трябва да са на почит. Велосипедът наистина е хубаво нещо, но нека да сме наясно - пешеходецът е с предимство. А тротоарите и алеите в парковете и градинките са неговото царство, което никой няма право да му отнема. Законът за движение по пътищата също го потвърждава, в него ясно е казано, че колело по тротоарите могат да карат само деца до 12-годишна възраст и то с придружител. Само че кой у нас спазва законите? Всички се имаме за богове...