Всички погледи са вперени в Германия

От нея зависят почти всички важни решения в Европейския съюз и еврозоната. Тя е стожерът на общността. Като "прекалено голяма за Европа и прекалено малка за света" я бе определил Хенри Кисинджър. Да, точно за Германия става дума. Макар в съзнанието ви да се прокрадва и образът на желязната Ангела Меркел. След по-малко от седмица германците ще изберат състава на новия Бундестаг. "Икономист" определи предстоящите избори в Германия като очакваните с най-голям интерес от международната общност след Обединението, тъй като от вота ще зависи политиката на най-голямата европейска икономика спрямо еврото и задлъжнелите страни в еврозоната.

Снимка БГНЕС
На 13 септември се проведоха неофициални избори, на които деца и младежи под 18-годишна възраст имаха възможността да дадат своя глас символично. Инициативата има за цел да възпита у младите интерес към политиката - БГНЕС

(Не)възможните варианти

Нагласите на германските избиратели не са се променили особено, сочат социологическите изследвания вече месеци наред. Ангела Меркел си остава все толкова популярна - заради проевропейската си ориентация и придържането към националния интерес. Така че шансовете за правителство без нея са доста малки. Меркел най-вероятно ще остане на ръководна позиция.
За да избегнем заблудата, че огромната популярност на Меркел е недвусмислена гаранция за успех на 22 септември, отделям няколко реда за особеностите на избирателната система в Германия, която доста се различава от повечето други. В Германия половината депутати се избират мажоритарно, останалите - пропорционално. С първия глас се гласува за конкретна личност, а с втория - за определена партия. Всеки от 299-те избирателни района може да изпрати само един политик в Бундестага - този, който е събрал най-много гласове.

Еврото разделя Европа!, такъв е лозунгът на симпатизанти на антиевропейската партия "Алтернатива за Германия", която има реални шансове да прескочи 5-процентния праг за влизане в Бундестага

Вторият глас всъщност е по-важният - с него избирателят определя съотношението между партиите. Резултатите от първия и втория избирателен глас са решаващи и за общия брой депутати в Бундестага, които след това избират канцлер. Партиите, които не прескочат 5-процентната бариера, нямат шанс да изпратят свои представители в Бундестага. Освен големите партии теоретично в парламента могат да влязат и някои по-малки. Те пък по правило се обединяват в политически съюзи.
Няколко сценария съществуват за развоя на събитията след 22 септември - коалицията на Меркел ще получи твърде крехко мнозинство със Свободните демократи или ще сподели властта със своите опоненти социалдемократите в широка коалиция.
Дали Меркел ще успее да запази сегашната коалиция на власт и през следващите 4 години, зависи от това, дали либералите ще прескочат бариерата и ще влязат в Бундестага, и ако влязат, с какъв брой депутати ще разполагат. Поне засега съюзът на ХДС и ХСС не събира 48-те процента, нужни им за самостоятелен кабинет. Перспективите пред най-малкия коалиционен събрат на Меркел - либералите, не са много розови. Подкрепата им се колебае около 5-процентната бариера, необходима за попадане в Бундестага. Последните проучвания вкарват на мястото на Свободните демократи крайнолявата партия Линке, събираща 8% от общия вот.

Снимка БГНЕС

Карамба Диаби от Сенегал е първият кандидат от африкански произход, който ще се яви на парламентарните избори в Германия. Той е включен в листата на Социалдемократическата партия за град Хале
 

Подкрепата за евроскептичната партия "Алтернатива за Германия" се покачи до безпрецедентните 4 процента. Така се засили вероятността партията да прескочи 5-процентната бариера и да влезе в Бундестага. Доскоро партията се радваше на подкрепа от около 3% и анализаторите не смятаха, че ще постигне значителен прогрес преди 22 септември. Миналия месец обаче, когато германският финансов министър Волфганг Шойбле заяви, че Гърция ще има нужда от нов заем, еврокризата напомни за себе си и продължи да трупа точки за "Алтернатива за Германия". Ако партията успее да влезе в новия парламент, то шансовете на Меркел за коалиция със свободните демократи рязко намаляват. Което от своя страна увеличава възможността за широка коалиция между консерваторите и социалдемократите.
Социалдемократите изостават доста от консерваторите на Меркел, макар разликата помежду им да продължава да се топи, и могат да направят коалиция извън Християндемократическия съюз само с партията на зелените. Социалистите и зелените заедно правят едва 40 на сто от гласовете. Могат да направят тройна коалиция с партията на зелените и с левите. Но кандидатът за канцлер на социалдемократите Щайнбрюк изключи тази възможност. Пък и такъв съюз би бил доста непопулярен.
Голяма коалиция като тази от 2005-2009 г. с канцлер Ангела Меркел и финансов министър Пеер Щайнбрюк изглежда най-възможна. Скорошно проучване сочи, че 51% от избирателите биха подкрепили именно широка коалиция. Единственият проблем е, че социалдемократите не харесват особено тази идея...

Гърция, АНС, Сирия...

Кризата в Европа, кризата на общата валута и помощите за Гърция - това са основните теми в предизборната кампания на партиите, които вълнуват и международната общност. И ХДС, и социалдемократите нямат големи различия по тях. И Меркел, и Щайнбрюк обявиха, че има вероятност да се наложи трети кредитен пакет за Гърция догодина. Щайнбрюк обаче настоява в този пакет да има повече мерки за усилване на конюнктурата, за създаване на работни места. По време на единствения пряк телевизионен дуел помежду им двамата изобщо не споменаха възможността или опасността да има ново опрощаване на гръцки дългове. Тази тема е страшно опасна пред германските избиратели, защото ако има опрощаване на гръцките дългове, това ще означава съвсем реална загуба на реални пари от банките и от данъкоплатците.
Най-голяма полза от дебата за Гърция обаче извлича антиевропейската партия "Алтернатива за Германия", която повиши рейтинга си с 3 пункта. Ако хипотетично стане канцлер, още в първите две седмици на управлението си лидерът на партията Бернд Люке би прекратил политиката за спасяване на еврото. И би предложил програма за икономически растеж за изпадналите в тежка криза южноевропейски държави, като важна част от него би било въвеждането на собствена валута в тях. По този начин, поне според Люке, тези страни биха си възвърнали кредитоспособността.
От гледна точка на икономическата политика не се очаква следващото германско правителство да се различава особено от настоящето. Мантрата на Меркел за "солидарност в замяна на солидарност", която означава, че Берлин ще застане до партньорите си в еврозоната, но само ако те "подредят собствените си къщи", ще остане в сърцевината на германската политика. Християндемократическият съюз и социалдемократите подкрепят "край на дълга", изискващ балансиран бюджет както от федералното, така и от регионалните правителства. Те го наложиха и на партньорите си от еврозоната. Както казва високопоставен представител на социалдемократите: "И двете партии искат стабилизиране на еврото и на еврозоната, но Социалдемократическата партия е малко по-честна относно това каква ще е цената".
Социалдемократите настояват Европейският механизъм за стабилност, спасителният фонд от 500 млрд. евро на еврозоната, да не може да се използва за пряка рекапитализация на изпадналите в затруднение банки, както Франция, Испания и Италия биха искали. Партията твърди, че банковият сектор, а не данъкоплатците, трябва да финансират подобна рекапитализация.
Мнозинството германски избиратели определят тазгодишната предизборна кампания като доста скучна. Добре че се появи шпионският скандал - разкритията за подслушване от страна на Американската агенция за национална сигурност (АНС), че да внесе малко оживление. По въпроса с подслушванията Щайнбрюк и социалдемократите са по-категорично против такива нерегламентирани действия на тайните служби на САЩ.
Разбира се, най-актуалната външнополитическа тема - кризата в Сирия, също залегна в предизборната кампания. И Меркел, и Щайнбрюк се обявиха против военна намеса в Сирия без мандат на ООН.
Цялата платформа на Меркел се базира на следното: "В момента в Германия е много добре, всичко е добре под мое ръководство и няма защо да сменяме модела на управление". Нейният опонент Пеер Щайнбрюк пък опита да я детронира, обвинявайки я за непропорционалното реализиране на политиката й на строги икономии. Социалистът постави за разглеждане теми като въвеждането на минимална работна заплата, уеднаквяване на заплащането на жените и мъжете и увеличаване на данъците за по-заможните с 5 процента. Ако бъде избран за канцлер, Щайнбрюк декларира готовността си да се справи с обществените различия между богати и бедни.

Меркел vs. Щайнбрюк - равновесие срещу конфликт

Новата желязна лейди Ангела Меркел вече осем години е начело на най-силната икономика в еврозоната. Германците я наричат Mutti (мамче), докато гърците я сравняват с Хитлер заради "желязната" й политика спрямо задлъжнелите страни. За разлика от повечето си съперници и конкуренти Меркел е минала през тежка школа, докато стигне до върха. Тя се налага в най-консервативната и най-мъжка партия в Европа - Християндемократическия съюз (ХДС). Дори и днес процентът на жените членки в него е едва 25. Критиците казват, че ако тя изчезне, ще изчезне и самата партия - толкова обезкървена и омаломощена е тя под властта й.
Звездата на Меркел изгрява през 1998-2000 г., когато ХДС претърпява срив, след като става ясно, че е разчитала на черни каси за финансирането си. Меркел е избрана за генерален секретар и с нея начело ХДС връща доверието към себе си. Следващата логична стъпка е Меркел да поиска властта и в държавата. През последната година Ангела Меркел упорито се опитва да избяга от имиджа на машина за власт, лишена от емоции. Тя започна да дава лични интервюта, да публикува снимки от семейните си почивки и да разказва за миналото си в ГДР.
Срещу Меркел се изправя Пеер Щайнбрюк. Дали бившият финансов министър, славещ се като брилянтен оратор, ще успее да измести от канцлерския пост непоклатимата Ангела Меркел? Бившият германски канцлер Хелмут Шмит бе казал за него: "Той го може". Икономистът Щайнбрюк заема постове в няколко различни министерства и става премиер на най-голямата германска провинция - Северен Рейн-Вестфалия. А в правителството на Голямата коалиция, сформирана през 2005 г. и ръководена от Меркел, заема поста на федерален министър на финансите.
Когато финансовата криза се задълбочи през 2009 г., Меркел и Щайнбрюк съумяха да успокоят духовете. Финансовият министър-социалдемократ успя да изгради атмосфера на доверие в сътрудничеството си с канцлерката на християндемократите. Още като финансов министър на провинция Северен Рейн-Вестфалия, а по-късно и на цялата федерация, Щайнбрюк подкрепя т. нар. "Агенда 2010", с която тогавашният канцлер на социалдемократите Герхард Шрьодер реформира трудовия пазар. Опитът да се намалят държавните издръжки за безработни и социално слаби с цел да се стимулира инициативата за търсене на работа доведе обаче до възникването на огромен сектор на ниски заплати и надници, както и до огромна армия от хора с временна трудова заетост.
Въпреки всичко мерките наистина показаха ефект - безработицата, която тогава беше достигнала ниво от близо 5 млн., постепенно спадна. Плодовете от тази реформа продължава да бере и сегашното правителство на Ангела Меркел. Днес обаче близо 20% от трудоспособното население на Германия има работа, чието заплащане е толкова ниско, че се налага да получават и социални помощи.
Лидерът на социалистите Пеер Щайнбрюк, залагащ на конфронтацията в противовес на Меркел, която залага на равновесието, успя да привлече вниманието върху себе си след телевизионния дебат с Меркел, който изтласка популярността му нагоре. Опозиционният кандидат увеличи популярността си до 39%, докато подкрепата за Ангела Меркел падна със 6% до 57 на сто (според различни проучвания).
Представянето на Щайнбрюк обаче е споходено от доста гафове. Кандидатът за канцлер направи едно непремерено изказване за нивото на канцлерската заплата, която според него била твърде ниска, а за капак добави, че той не можел да пие евтини вина. Всичко това силно подкопа доверието в него, дори сред собствените му съпартийци. Преди броени дни Щайнбрюк отново се прояви и предизвика противоречиви реакции. Кандидатът за канцлер на социалдемократите показа среден пръст от страниците на "Зюддойче цайтунг"! Вестникът отправи 7 въпроса към кандидата за канцлер, на които той отговори без думи, със седем жеста. Именно на въпроса за серията от злополучни изяви в предизборната му кампания той показа среден пръст. Ако погледнем на фотосесията като цяло, тя дори буди симпатии, коментира "Дойче веле". "Можем ли да си представим подобно "интервю без думи" с канцлерката Меркел? Със сигурност не! Едва ли някой би искал на седем различни въпроса да види седем пъти един и същи жест, превърнал се в нещо като визитна картичка на Меркел - палците и показалците на двете ръце събрани под формата на ромб", подчертава "Дойче веле".
Средният пръст на Щайнбрюк нагледно показва различията между него и Меркел, която е прекомерно сдържана, при нея липсват всякакви емоции, жестове и мимики. Този жест може би ще докара гласове от групата на негласуващите, смятат анализатори. А тя става все по-многобройна. Една трета от германските избиратели още не са решили кого да подкрепят на изборите след броени дни. Като имаме предвид и че на последните избори избирателната активност бе най-ниска от основаването на ФРГ.
В края на миналата година ХДС на Ангела Меркел загуби и изборите в една от най-проспериращите провинции на Германия - Баден-Вюртемберг, където управлява от 1950 г. Местните избори в пет провинции преди парламентарните избори бяха индикация за изхода на 22 септември. Коалицията между социалдемократите и Зелените ги спечели всичките, включително и в най-важната провинция - Северен Рейн-Вестфалия. Вчера пък се състоя генералната репетиция преди вота - в Бавария се проведоха местни избори. Те са ясен сигнал за развитието на националния вот на 22 септември.
Дали ще настъпят промени в новия Бундестаг, дали Меркел ще спечели трети мандат или Щайнбрюк ще я замени на канцлерския пост, предстои да разберем на 22 септември. Това, което отсега е ясно и важно за германците, е Германия да запази ролята си на силен политически и икономически фактор в еврозоната.


"Лилавите" се борят за "духовност" в политиката

38 партии и коалиции са допуснати до участие в парламентарните избори. Сред традиционните политически сили се нареждат и някои доста чудати наименования и платформи. "Лилавите" например се обявяват за "духовност" в политиката. Германската избирателната комисия е разрешила в изборите да участва и обединението, наречено просто "Партия", начело със сатирика Мартин Зонеборн. Програмата му включва въвеждане на квоти за безделници във фирмите, премахване на лятното време и изграждане на стена около Германия, за да не се задълбочава европейската интеграция. До изборите са допуснати също Партията на германските пенсионери, която иска преференции за престарелите, Марксистко-ленинската партия, Партията на разума, Партията на неучастващите в избори, Партията на християните, верни на Библията, и др.