Всеки трети лъже в социологически проучвания за избори
Изходът от вота се определя от "мълчаливите" избиратели, които тръгват в последния момент с победителя в електоралните изследвания
/ брой: 160
Почти всеки трети българин лъже за електоралните си намерения в социологическите проучвания за предстоящи избори. Това показва методически експеримент за факторите за възникването и развитието на електорални нагласи, разработен от Центъра за емпирични социални изследвания в Института по философия и социология при Българската академия на науките.
Според него 28% от респондентите в електоралните проучвания съзнателно подвеждат изследователите, като съобщават неверни намерения. Една от причините за това е незнанието по какъв начин се използват данните, а друга - принципното убеждение, че не е коректно на избирателите да бъде поставян такъв въпрос.
Всеки трети избирател в последния момент променя решението за вота си и накрая гласува за партията с най-големи шансове, сочи още изследването. Това означава, че голяма част от потенциалните избиратели ще пренасочат гласа си към фаворита, ако електоралните проучвания покажат ниска подкрепа към партията, на която симпатизират. Така се потвърждават констатации от политически и електорални анализи през последните десет и повече години, според които около една трета от потенциалните избиратели у нас нямат постоянно политическо представителство и на всеки нови избори търсят нов фаворит.
Според учените от БАН този феномен има психологически характер - хората искат да се присъединят към победителя и не желаят да се асоциират с губещите в политическата игра. Така в крайна сметка се оказва, че "мълчаливите" избиратели определят изхода от изборите, защото техните гласове накланят везните в една или друга посока.
Телевизията, политическите изяви и социалните мрежи са най-важните фактори при формиране на електоралните нагласи, показва още проучването. Не бива да се подценява и факторът доверителен кръг - това са най-близките приятели, роднини, колеги, на които човек има доверие и с които споделя мнения по актуални въпроси, коментират от БАН. Данните показват също така, че електоралните нагласи в значителна степен се влияят от проучванията - особено тези, обявени в последните две седмици преди изборния ден. В същото време интересът на българския избирател към социологическите изследвания е умерен - 13,6% следят обявяването на резултатите много често, 40,4% - често, 24,3% - сравнително рядко, а 21,7% - много рядко.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.