Всеки има свое рождество, или "Бог се роди, Коледо" на второ четене

"Всеки има свое Рождество.
Трябва да е всичко сто на сто...
Тоя свят е битка.
И смирение.
Всеки има свое Рождество,
но не всеки -
свое възкресение!"

Така завършва новата ми поредна стихотворна книга. В нея включвам по-новите си стихове, писани между лозанките, които печатам в последните пет-шест години, в които записвам ставащото около нас в неизбежния и безкраен български преход. Преписвам живота, нищо ново под слънцето и в личното ми тефтерче...
Втората част обаче са стихове на второ четене - една книга, която издадох през далечната 1991 г. Неин редактор е Никола Терзиев, а е издадена с финансовата подкрепа на Цветанка Найденова и първи клон на Първа частна банка. Банката я няма. Стиховете останаха. И много често колежката ми от Националната телевизия, режисьорката Нушка Григорова ми предлагаше да я преиздам, заради лиричния и християнски тон в коледните сюжети, заради ритуалността около Бъдни вечер и Коледа.
Има и още една причина да предложа на второ четене тази малка скромна сбирка след повече от двадесет години. Тогава, когато се появи, бях председател на читалище "Гоце Делчев" в община Илинден и подарих екземпляр с автограф на Евгения Гешева, поетеса, една от авторките на повечето хитове на Йорданка Христова, а също така днес пишеща остро и точно във вестник "Минаха години" - яростен критик на отрицателните страни в прехода и живота ни. И знаете ли какво ми сподели, веднага след като беше прочела сюжетните лирични текстове в книгата "Бог се роди, Коледо"? "Много хубави стихове, Лозане! Как си могъл да станеш комунист!?" Леко объркан и смутен, почти на шега подхвърлих: "Млад и зелен бях, какво да правя? Станах член на БКП като курсант в ПЖИ "Тодор Каблешков". Но всъщност много трудно ми беше да различа едното от другото. Какво общо имаше едното с другото? Само колко велики имена са в лявото пространство и са оставили литературни образци, независимо че са били комунисти. Христо Ботев, Христо Смирненски, Никола Вапцаров, Веселин Ханчев... Дори Веселин Андреев, макар да се отказа от БКП, малко преди да си отиде!
А колко живи още чудесни български поети не се отказват от БКП и БСП! Валери Петров, Христо Ганев, Петър Анастасов, Петър Караангов, Никола Инджов, Матей Шопкин, Лъчезар Еленков, Велин Георгиев - поне още стотина бих прибавил, ако имаше вестникарско място. И това не им пречи да пишат добри и хубави стихове.
Разбира се, че съзнавам, че моята лична литературна продукция е много скромна в сравнение с тяхното творчество, но това само ме окуражава да продължавам и давам и своя малък принос в поетичния сборник на времето, в което живеем и, уви, повечето оцеляваме. Защото българският преход остави хората на духа да живеят в недоимък, в мизерия, в нищета даже. Пак се притеснявам да припомня, че някои от тях не издържаха и посегнаха на живота си именно поради това.
И приключвам с редове от предложения цикъл на второ четене:

"Макар и с душа на поет,
не съм аз словесен вълшебник.
Не ви обещавам куплет
за някакъв бъдещ учебник...

В сърцето ми тупка сонет.
Римувайки, то ме издава...
Не съм обещаващ поет.
Но искреност ви обещавам...