Всеки художник си има своя... "аритметика"

Илиана ИЛИЕВА

Евгения МАРИНЧЕВА живее и твори в София. По професия е строителен инженер. Издала е книгите "Лунни илюзии"- интимни стихове, "Малки лирически отклонения" - кратка проза, разкази с авторски илюстрации. Тя е съавтор в първата книга на издателство "Бунтарите" - "Витрините на страха"; Редактор в литературния портал "Бунтарите" и модератор на тема Изкуство-ТО към сайта. Евгения се отдава и на художествената муза. Нейни платна се намират в САЩ, Турция, Португалия, Русия, Италия. През 2011 г. тя прави първата си самостоятелна изложба в София под наслов "Портрети на планети, морета и..." Оттогава участва в Първото Международно биенале на изкуствата в Измир - Турция, в Международното биенале на съвременното изкуство във Флоренция - Италия. Най-новото духовно възвишение, достигнато от нея, е град Мерида, Мексико, което е повод за нашия разговор.

Картината "В търсене на себе си" отведе художничката Евгения Маринчева през Флоренция чак до Мексико, което е повод за разговора с нея.

- Евгения, разкажи ни за своето пътуване до Мексико и участието ти в тазгодишната изложба под наслов "Да празнуваме пролетното равноденствие". Как самороден художник като теб се превърна в български посланик на изкуството на такъв световен форум?
- Пътуването ми до Мексико всъщност започна с участие в Международното биенале за съвременно изкуство'2011 във Флоренция. То се проведе през декември 2011 г. Участваха 600 художници от над 70 страни. Сред тях бяхме и две българки. Там представих три картини: "Моят живот по Фибоначи" - маслени бои върху платно, "Защо не?!" - акрилни бои върху платно, "В търсене на себе си" - маслени бои върху платно.
- Как се почувства и как беше приета в града - люлка на западноевропейския Ренесанс? 
- Като оставим настрана емоцията от участието и запознанството ми с много художници, пребиваването във Флоренция беше знаково - докоснах се до творбите на Микеланджело, Леонардо да Винчи, Сандро Ботичели, Джото, Рафаел, Донатело...
Картините ми бяха приети много добре. Имах си и своя публика. Особено запомнящо за мен бе запознанството ми с Маестро Хосе Луис Куевас - художник, скулптор, писател и политик, който получи голямата почетна награда "Лоренцо ил Магнифико". Със същата награда бе удостоена и известната дизайнерка Агата Руис де ла Прада.
След биеналето флорентинското жури организира международна изложба "Ефектът на биеналето". Обикновено се селектират 100 художници от участниците в биеналето. За моя изненада и радост аз получих покана за участие в тазгодишната изложба под наслов "Да празнуваме пролетното равноденствие", която щеше да се подреди в Мексико, гр. Мерида.
- Какви са впечатленията ти от това пътуване?
- Заедно с картината ми "В търсене на себе си" през Мадрид достигнах до гр. Мерида на полуостров Юкатан. Изложбата бе открита в Музея на Общината, с участието на 54 художници от 23 страни в света.
- "В търсене на себе си" наистина е знакова "формула" за теб. Твоята история е доказателство, че освен "пътищата Божии", са неведоми и проекциите на духовните пътища.
- Да, за щастие! По време на изложбата някой каза, че сме се събрали неслучайно точно определени хора, които са тръгнали по пътя на духовната промяна. Всички бяхме обединени и развълнувани и от събитието, което предстоеше да преживеем заедно в деня на пролетното равноденствие: феноменът в древния град на маите, пирамидата Чичен Итца, върху която се появява змия, образувана от сянката, хвърлена от единия й ръб. Щастлива съм, че успях да преживея и да заснема това явление.
- По професия си строителен инженер, но аз те познавам и като пишещ човек. Къде намираш най-пълното си себеизразяване като творец?
- Не бих могла да кажа къде... Обичам работата си, обичам духовните си хобита, ако мога така да се изразя. Във всеки един момент онова, което правя, ми харесва и ме прави щастлива. Но като че ли рисуването ме зарежда най-много с енергия. Пълна съм с идеи, които искам да осъществя.
- Ти си самороден художник. Кога се пробуди в теб желанието да рисуваш? Разкажи за пътя на своята реализация.
- Още като ученичка в гимназията имах "слабост" към рисуването. Мечтаех да следвам архитектура, но от мен излезе инженер. Оттогава минаха много години, но ето че един ден в мене се събуди старата "слабост". Тогава започнах да посещавам клуба, в който се събирахме "неакадемични" художници. Преди изпитвах несигурност от липсата на академично образование. Но сега имам самочувствието на човек, който е открил пътя към своето призвание.
- Според испанския писател Унамуно "човекът, който иска да докаже себе си, не прави всъщност нищо друго, освен да доказва Бога". Чувстваш ли се "божествено доказателство", или математикът в теб има друга аритметика за постигнатото?
- Да, точно така. Като художник имам своя "аритметика", от която се ръководя. В живота на човек започват да се случват чудеса, когато превъзмогне страха, остави настрана съмненията и притесненията, даде воля на онова, което е в неговата душа. Мисля, че точно това се случи с мен в търсене на призванието, останало "в сянка" поради едни или други обстоятелства.
- Коя е твоята формула за успех?
- Ще ти отговоря с думите на едни мои герои от фантастичен роман, който пиша в момента: "Паролата е: "Любов, Прошка, Търпение, Смирение и Милосърдие!"



Евгения Маринчева, "В търсене на себе си"


Евгения Маринчева пред пирамидата Чичен Итца в Юкатан