Всеки 10-и българин е засегнат от болести на щитовидната жлеза

Всеки 10-и у нас е засегнат от болести на щитовидната жлеза. С тези заболявания са над 300 млн. души в света и се смята, че около 1,6 млрд. са в риск, като голяма част от тях не подозират това. Причината е, че много често симптомите не са видими, затова и около 60% от страдащи от заболявания на щитовидната жлеза не са диагностицирани.

Здравето на щитовидната жлеза е от особено значение за жените, които очакват дете. Тиреоидните хормони и щитовидната жлеза на майката са критични и за плода. Но през тази година Международната тиреоидна седмица премина под мотото "Майката и детето". В първия и втория триместър на бременността се развива мозъкът на плода и този процес зависи изцяло от нивото на майчините тиреоидни хормони. Ако майката е с недиагностицирано заболяване на щитовидата жлеза, ако произвежда малко тиреоидни хормони, детето би могло да е с понижен коефициент на интелигентност. Затова Европейското дружество по ендокринология препоръчва 

скрининг на всички жени в деветата седмица от бременността

или поне при първата консултация с лекар. Така може да бъдат предотвратени опасните последици при недиагностициран хипотиреоидизъм. От изключително важно значение за бременните е достатъчният прием на йод. Той участва в синтеза на хормоните на щитовидната жлеза, които регулират редица обменни процеси и са необходими за развитие на мозъка и нервната система на плода по време на бременността и неонаталния период. Препоръчителната дневна доза за бременни и кърмачки е 200 микрограма. Този прием може да бъде осигурен чрез консумация на йодирана сол и храни, богати на йод - риба и морски храни, мляко и млечни продукти. Специалистите обаче не препоръчват приема на хималайска розова сол, индийска черна сол, френска сива сол, тъй като те не съдържат йод. 

Все още няма анализи дали пациентите с автоимунен тиреоидит като тиреоидит на Хашимото или Базедова болест са изложени на по-голям 

риск от заразяване

с КОВИД-19. Въпреки това от Европейската асоциация по тиреоидни заболявания твърдят, че тези пациенти трябва да се разглеждат като потенциално ниско до средно рискови, поради нарушения им имунен отговор. Освен това припомнят, че пациентите с рак на щитовидната жлеза, резистентни към терапия, подложени на лечение с клас лекарства, наречени инхибитори на тирозин киназа или след лечение с радиойод, трябва да се разглеждат като по-високо рискови.

Тревога буди обаче проучване, публикувано в The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, според което инфекцията 

КОВИД-19 може да причини подостър тиреоидит

Субакутният тиреоидит е възпалително заболяване на щитовидната жлеза, характеризиращо се с болка във врата и обикновено се предхожда от инфекция на горните дихателни пътища. Може да бъде причинена от вирусна инфекция или следвирусна възпалителна реакция и много вируси са свързани с болестта.

"Лекарите трябва да бъдат предупредени за възможността за това допълнително клинично проявление, свързано с КОВИД-19У, казва д-р Франческо Латрофа от университетската болница в Пиза, Италия. Клиницистите прегледали 18-годишна жена, заразена с КОВИД-19 от баща си. По думите им тя напълно се възстановила от коронавирусното заболяване, дала отрицателни резултати от изследванията, но няколко дни по-късно започнала да се оплаква от болки във врата и щитовидната жлеза, повишена температура и повишен сърдечен ритъм. Отново я приели в болницата, където й е поставена диагноза подостър тиреоидит. Лекарите са категорични, че само месец по-рано тя имала нормално функционираща щитовидна жлеза, което било видно и от образната диагностика. Според д-р Латрофа и колегите му Алесандро Бранкатела, Дебора Ричи, Никола Виола, Даниеле Сгро и Феручо Сантини от университетската болница в Пиза, новопоявилото се заболяване при младата жена е в резултат на инфекцията от SARS-CoV-2 (КОВИД-19). Те смятат, че вирусът на SARS-CoV-2 може да проникне от белите дробове в щитовидната жлеза.