Все по-нагло

Единство в ядрото - така трябва да се преформулира мотото на Евросъюза "Обединени в многообразието". Защото при всяка криза, разтърсваща общността, т.нар. Стара Европа на практика се капсулира в себе си, останалите страни да се оправят както могат. В същото време не спира да върти изтърканата плоча за общи ценности. Видяхме го твърде ясно в разгара на мигрантската криза.
Такава е реалността в ЕС и тя не е от вчера - страни лидери, назидаващи останалите държави членки, които проявят неблагоразумието да защитят по някакъв начин националните си интереси (защото членството в ЕС в никакъв случай не е за сметка на тях!). По тази причина Вишеградската четворка често е сочена укорително с пръст. Когато обаче някой от "началниците" реши да отстоява национални приоритети и да дири съмишленици в рамките на ЕС, в това няма нищо осъдително. Защото те са началници! Ето френският президент Еманюел Макрон, в опит да укрепи стремглаво разклащащите си позиции на родна земя, тръгна да променя Европа, но съвсем не с мисъл за светлото бъдеще на общия ни европейски дом, а воден от интересите на собствената си страна. Само че това поведение взе да става все по-нагло. Докато преди време само се прокрадваше в нечие и друго изказване идеята за "Европа на няколко скорости", то днес водещи евролидери начело с Макрон, без никакво притеснение в прав текст си го казват - разбира се, под алтруистичния претекст "да спасим европейския проект", който обаче е твърде далеч от многоскоростна Европа.
Позицията на равноправния член на общността, именуващ се България, ли? Преклонена главица сабя не я сече. За еврофондовете правим всичко! Секнат ли те, секва и тяхното благополучие. На управляващите! Нищо, че сме и ще си останем, ако София продължава с безгръбначната си политика, ако не работи активно, търсейки и тя съюзници срещу пагубната идея за Европа на различни скорости - низвергнати на опашката на съюза.