Все още гражданите предпочитат да общуват с властта лице в лице

Мнозинството българи са неинформирани или са недоволни от информацията, която имат за работата (процедури, структура, бюджет, ефективност) на централната и местната администрация. Това сочат резултатите от специално представително за градското население проучване, направено от агенция "Джи консълтинг" по поръчка на Ивайло Калфин.
Изследването показва, че удовлетворени от информацията за централната администрация са само 7%, а за местната - 14 процента от анкетираните.
Гражданите предпочитат да общуват с властта все още лице в лице. Независимо че това често е свързано с чакане и връщане по няколко пъти, двама от трима (71%) смятат, че така по-добре ще си свършат работата. Интернет е предпочитана или равностойна алтернатива за всеки трети (33%), 11% държат на  телефона, a 6% вярват, че общуването чрез писмо (все пак е документ) е най-доброто решение. Що се отнася до ползването на информация, 42% предпочитат тя да е предоставена в интернет и не някой да им я даде, а те сами да си я вземат. Други 53% залагат на  класиката - да поискат и очакват отговор на конкретното си запитване.
Обществеността не е на едно мнение относно това до каква степен трябва да бъде публична информацията, набирана от администрацията, и как да бъде регулиран достъпът до нея. 50% от интервюираните смятат, че цялата информация (без лични данни и класифицирана такава) трябва да бъде публична, и то в интернет. 35 на сто също са за публичност, но смятат, че достъпът трябва да се осигури чрез специална процедура при поискване. 8% са убедени, че тази информация е нужна само за работата на администрацията и не е необходимо гражданите и фирмите да я знаят и ползват.
Във връзка с идеята за "отворени данни" от публичните институции, която евродепутатът Ивайло Калфин популяризира в България, 73% от интервюираните смятат, че тази информация трябва да е безплатна, защото е набирана и съхранявана с пари на данъкоплатците. 11% са съгласни, че като цяло трябва да е безплатна, но в някои области (напр. кадастър) може да остане платена, стига приходите да гарантират качество на обслужването. 10% смятат, че трябва да се запази поне някакво минимално заплащане, което да покрива разходите по набирането и обработването на данните. Само 2% подкрепят идеята, че е по-добре минимално да се увеличат данъците, но администрацията да престане да събира такси за услугите, които предоставя.
Запитани какви данни биха ползвали, ако могат да ги намерят в интернет, анкетираните посочват: информация за трудови договори и осигуровки, дължими от работодателя; сравняване на цени и качество на различни стоки; данни за замърсяването на въздуха; заплати, бонуси, представителни и командировъчни на държавните и общински чиновници; данни от имотния регистър и кадастъра; информацията за разходите на министерства и други ведомства, както и за разпределението на държавния бюджет. Статистика за престъпността и за сигурността по места също се радва на интерес.

kalfin.eu