Време за шоу
Повечето български медии предлагат на обществото неверен модел за житейско поведение, вредно манипулирайки най-вече подрастващите
/ брой: 253
В свое интервю от 2010 г., след като казва: "Много откровен човек съм", бележитото българско мецосопрано Веселина Кацарова прави интересен обзор за развитието на музикалното изкуство и специално на оперното изкуство в глобален мащаб и жалоните на своето артистично утвърждаване по най-големите оперени сцени. В заключение именитата артистка констатира: "В Америка всичко е много повърхностно. Американците се радват на мюзикъла и шоуто."
Тази констатация ме впечатли и реших да потърся допълнителна информация по въпроса. Голяма помощ за това получих от някои публикации в "Нюзуик", които в значителна степен потвърдиха констатациите на българската оперна звезда.
Обичам смеха, но спонтанния, а не "дирижирания". Нима може да се четат разказите на Чудомир и усмивката да отсъства от лицата на читателите? Съгласен съм, че "светът е оцелял, защото се е смял", но има и контратеза - "почеши ме, за да се засмея"! А напоследък все по-често трябва да ме "почесват", защото хуморът, предлаган в различните развлекателни програми, е толкова плосък, тривиален и неинтересен, че повече приспива.
За разлика от американските си посестрими, които се "закачат" предимно с висшите държавници - понеже със своите гафове те непрестанно сътворяват неочаквани комични ситуации, главните герои на българския хумор са предимно
безлични хора
мутри, пияници, поп-фолк певци, хора с неясна сексуална ориентация, та дори и явни простаци. Не ги спасява обличането им с народни носии или работнически гащеризони и снабдяването им с трудови атрибути - за да изглеждат като "хора от народа", защото думите, които изричат, априори им придават пошлост, груба двусмисленост и безкрайна тематична повторяемост. Не ги спасяват дори талантливите български актьори, които до такава степен шаблонизиpаха героите си, че вече стават скучни с предвидимото им еднообразие.
В началото изпълнението на женските роли от мъже беше посрещнато с интерес, но с всеки изминал ден то става все по-безинтересно, защото находката няма развитие, а направо деградира, понеже непрестанно се "върти" в омагьосан кръг. Може би вече е дошло времето и у нас да се приложи "челният положителен опит" на специалистите от другите страни и протагонисти (главни действащи лица) да станат представителите на родния "политически елит", чиито многобройни гафове по нищо не отстъпват на чуждестранните им колеги.
Главният недостатък на българските хумористични предавания е
дребнотемието
поради което те не могат да формират най-важното - вица/новината. Защото ако в едно предаване няма виц/новина, то доскучава и отегчава. В американските и руските хумористични програми разковничето на успеха е заложено в акцента, който слагат върху най-болните въпроси на своя живот. Безспорно те са различни за двете държави, но са актуални поотделно за всяка от тях. Поради това хуморът им не е "изсмукан от пръстите", а има реални прототипи, чрез които се "формират отношенията на хората към политиката и държавата като цяло". На практика това довежда до плодотворна симбиоза между хумора, политиката и журналистическия подход при интерпретирането на обективните факти. Така с "несериозни" средства се третират "сериозни" обществени проблеми и хуморът престава да бъде самоцелен.
Налице е и още една съществена разлика - в американските и руските програми има балансирано редуване между техните "сериозни" и "несериозни" предавания, докато в България практиката е друга - само "шоу", защото е "време за шоу", защото "животът е шоу" и мигът трябва да се изживее! Това вредно манипулиране на българското общество е толкова силно, че за повишаване на своя рейтинг дори някои от сериозните коментарни предавания се титулуват като "шоу". Казвам вредно, защото на обществото - и особено на подрастващите поколения, се предлага неверен модел за житейско поведение, понеже животът не е "безкраен празник", а борба жестока и безмилостна - за утвърждаване и просперитет.
Този
програмен дисбаланс
съчетан с други "простотии" - неправилен и диалектен изговор на думите, превръщането на музиката в "пауза между две текстови предавания", еднообразното и подчертано порнографско визуално представяне на излъчваните клипове и пр., буквално налагат "нови естетически критерии", които по същество нямат нищо общо с естетиката! Повсеместно използваната медийна стратегия се основава на максимата, че "една лъжа, повторена 10 пъти, става истина". Типичен пример е непрестанно повтарящата се фраза "а сега новините от света на музиката", след която неизменно се съобщава за някаква шоуизява. Така на слушателите и зрителите се натрапва невярната представа за тъждество между музиката и шоуто, а животът категорично е доказал, че не всичко, свързано със звука, е музика.
Предстои Народното събрание да приеме Закон за електронните медии. Много важно е той да засяга всички - обществени и частни, национални и регионални, както и кабеларките, защото отдавна те не са само информационни източници, а най-важният инструмент за манипулиране на обществените нагласи. В контекста на казаното особено важно е да се знае кои са истинските собственици на частните медийни институции, понеже те определят техния облик и "на кой Бог се молят", т.е. на кои партийни формации са рупори...
Наглед всичко става неусетно и незабележимо, като се осъществява чрез програмните схеми. За да бъде истински гуверньор на държавата, гражданското общество трябва да бъде добре информирано за философията на тези схеми преди утвърждаването им, за да бъдат истински консенсусен продукт, съобразен с многостранните нужди и интереси на хората.
Каква е сега обективната програмна реалност в българските електронни медии? Преди всичко липса на баланс между отделните рубрики, хипертрофирана доминация на информационните и спортните блокове, на шоупрограмите и на филмовите излъчвания в телевизиите. Всяка останала тематика е превърната в
маргинална добавка
което грубо нарушава тяхното главно предназначение - да бъдат информационни, културно-образователни, възпитателни и забавляващи зрителите и слушателите работни структури. Сегашните схеми са еднообразни, небалансирани и затова са неинтересни и не привличат зрителите и слушателите. Повсеместно явление по домовете и работните помещения е телевизионните приемници и радиоапаратите да работят непрестанно, без някой да ги гледа или слуша. По този начин българският зрител и слушател целенасочено се лишава от възможността да влезе в контакт с най-значимите културни събития по света, чиято съпричастност би обогатила представите му за стойностното в изкуството и би култивирала верните му критерии за тяхното оценяване.
"3а жалост - споделя в свое интервю (също от 2010 г.) другата международна оперна величина, Райна Кабаиванска - информацията по телевизията за културните ценности е много бедна. Живеем в света на технологиите, а не на културата! А изкуството създава красота и дава на човечеството по-красив начин да вижда света". Защо отпаднаха от програмата на БНТ интересните рубрики "Телевизионен театър" и "Оперните сряди", а концертното излъчване на музикални събития се подменя с шоупрограми? Или българският народ не трябва да бъде културен и на равнището на световните изисквания?
И още нещо - значително трябва да се повишат изискванията за качеството на излъчваните материали и преодоляване на налагането на личния вкус на работещите в медийните институции, който все по-рядко кореспондира с този на потребителите на предлагания от тях продукт. Също и да престане спекулацията с неверния анонимен аргумент, че "това изискват зрителите и слушателите"! Защото мнението на 1000 екзалтирани ученички не може да се сравнява нито количествено, нито качествено с мнението на личности от ранга на Андрей Пантев, Георги Марков, Димитър Христов и др., независимо че и то винаги остава субективно.
На друго място в своето интервю Веселина Кацарова казва още: "Ние, българите, трябва да се променим, но трябва и много да вярваме в себе си. Всичко се създава с много труд, а за да бъдеш силен, трябва да бъдеш индивидуален и да имаш национална гордост!"