Време за апостоли

Велин Георгиев

Това е заглавие, което ме е съпровождало десетилетия наред. Помня един разговор в самолет с литературната критичка Елка Константинова, с която пътувахме за Полша в самото начало на септември 89-а. Тя ме попита над какво работя. Отговорих й с това заглавие, а тя тутакси го одобри, като ми каза, че предишната вечер е била у Блага Димитрова. Тя я попитала с кого пътува за Полша и, назовавайки моето име, поетесата възкликнала: Много добре. Това е един достоен човек...
Аз вече бях поставил началото на бъдещата си книга. Обходил бях местата, които са запазили следите на Апостола. И в Ловеч, и в Къкрина, и в Тетевен, и в Троянския манастир, та из селца в Кюстендилско, където беше оставил иконописен портрет на светите братя Кирил и Методий, създавайки революционен комитет в село Ресилово край Дупница. Книгата се пишеше сама. Аз бях завладян от делото на този невероятен българин, на този български Исус Христос. Докато най-неочаквано се озовах в околностите на Троян през зимата на 1983 г. И една нощ написах стихотворението

ПОЕТИЧНА ПОТЕРЯ

Тези летни дни през февруари
изведнъж се свършиха най-после.
Между боровете белокоси
тъничка пъртина си прокарвам.
И към манастира път намерил,
мисля се за Дякона,
за този,
който мина по пътеки кози,
за да повали една империя.
И попадам в стаята, в която
ме стъписват неговите вещи.
И очи в очи се с него срещаме...
Откъде и закъде, приятелю...
Той ме пита.
Дяконе, прости ми.
Дяконе,
от Къкринското ханче
ида.
Вятърът плета прескача,
че навън, Апостоле, е зима...
Вещите докосвам с плахи пръсти.
И потомъкът му в мен се буди.
А пък той ме гледа и се чуди.
Сигурно ме мисли за поп Кръстьо.

После тръгвам сам през планината.
С бялата вихрушка се загръщам.

Зимата, Апостоле, е същата.
А над мен е клупът на Луната.

Не имитирах неговия живот. Живеех себе си. Вграждах се в своето време, потъвайки в неговите легендарни дири. А стиховете ме навестяваха в полунощ и записвах в бележника си ту: "Не съм дошел при теб да пия/ троянска сливова ракия,/ балкански гордочел градец", ту заставаше заглавието пред мен като летва за висок скок. И си давах сметка: "Каквито и думи да кажеш,/ едва ли ще сепнеш с тях някого./ Върви подир своите миражи./ Пътувай и ти като Дякона./ Че всякакви лидеромании/ на хората скъпо са коствали./ Щом има народни душмани,/ то време е пак за апостоли..."
Ето така се раждаше тази тънка книжица, която по обем се родее с Тефтерчето на Левски. И когато най-сетне стъкмих на малки листчета въпросната книга, помолих моя приятел Георги Ралчев да подвърже този малък ръкопис в неговата печатница. Той тутакси се захвана с това, след което погледна миниатюрния ми ръкопис и пожела да го прочете. На един дъх премина по страниците на стихосбирката. Погледна ме и попита: А оттук нататък? Отвърнах му, че ще влезе в архива ми. Тогава той отсече: Аз ще я издам...
И си устоя на думата... А художникът-поет Георги Трифонов (светла му памет!) направи прекрасни илюстрации и аз реших, че това е моят по-етичен атестат и пред Него, и пред моя Народ, и пред моето Време, което също има нужда от апостоли...
На 18 февруари от 17 часа от капрата на Файтона ще зазвучи моят авторски рецитал.
Тук авансово за читателите на ДУМА е първото стихотворение

ПоемаНЕ

Не поставяй условия.
А готви се.
По мръкнало
обърни гръб на Ловеч.
И поемай за Къкрина.

Ще те срещне Латинеца.
Ти ще чакаш поп Кръстю.
И от тази гостилница
ще поемеш към Кръста -
към самото Разпятие,
за да кажат:
Возкресе...

Че република свята
се създава нелесно.
В наши дни, пък и после
са потребни апостоли.