Време разделно за Европа
/ брой: 201
В събота европейските лидери дадоха на Русия срок от една седмица, за да смени позицията си по отношение на украинския конфликт, ако не иска срещу нея да бъдат въведени нови санкции.
Ултиматумите не са най-доброто средство за постигане на конструктивен диалог, особено когато се води война, при това "на всяка цена". Някои от европейските лидери не само изразиха съмнение за необходимостта от рестриктивни мерки спрямо Русия, но и категорично се обявиха срещу подобна стъпка. Премиерът на Словакия Робърт Фицо дори заяви, че ще обяви вето на санкциите. На подобни позиции са и лидерите на Унгария, Австрия, Чехия и Финландия. Евросъюзът със своите решения за наказване на Москва в крайна сметка нищо не постигна, боевете не спряха, дори станаха по-ожесточени и кръвопролитни, расте и броят на човешките жертви в този конфликт между украинското правителство и опълченците от Донбас. А перспектива за умиротворяващо решение така и не се вижда. Ясно е на кого именно подобна ситуация е нужна. Нещо повече - обръчът на зложелателите около Русия все повече се свива - така поне си мислят подчертано двуличните и сервилни до умопомрачение към "големия американски брат" западноевропейски лидери или поне голямата част от тях.
Подобна позиция даде основание на руския президент Владимир Путин да зададе съвсем не риторично въпроса "Това ли са съвременните европейски ценности"? Особено, след като е видно, че "подкрепянето на държавен преврат, на завземането на властта със сила, на потискането с помощта на армията на несъгласните с тези събития" някои определят като европейска ценност. Ставаме свидетели как пропагандната машина на високи обороти налива ли - налива безумните идеи, оправдавани лицемерно като желание за единение на демократичните ценности на всички европейски народи. Които, както забелязвате в последно време, са обладани от изживяната жажда за "справедливост" в стил края на тридесетте години, и справедливост според днешните измерения на моралността.
Ясно е, че за Европа е дошло време разделно. И то е неизбежно, ако трезвият разум на надделее. А нашите политици ще се поучат ли най-сетне от това, което се случва в Европа?