Време е да се забрави омразата

- Ваше Превъзходителство, вече три години представлявате страната си в Белград, но преди това имаше един относително дълъг период, в който посолството имаше временно управляващ. Защо се получи този своеобразен вакуум?
- Абсолютно сте прав. От 2007 до 2009 г. Босна и Херцеговина нямаше свой посланик в Сърбия, но пък Сърбия имаше такъв в Сараево. И до днес не мога да си обясня защо се получи така. Най-вероятно такива са били политическите отношения между двете държави и за някого това е било изгодно. Споменатият период може да се характеризира като време на турбуленции в сръбския обществен живот и най-вероятно поради това и от Белград отхвърлиха две предложени кандидатури от босненската страна. Имам чувството, че такова отношение на сръбската страна беше погрешно и създаде ненужно напрежение в двустранните ни отношения, което състояние сега е преодоляно.
    Лично аз приех номинирането си за посланик като голямо и сериозно предизвикателство. Междувременно, докато траеше процесът по одобряването на кандидатурата ми и получаването на агреман от сръбското МВнР, против мен се водеше кампания както в сръбските, така и в босненските медии, но слава Богу, накрая всичко завърши нормално и аз пристигнах в Белград и връчих акредитивните си писма на тогавашния сръбски президент Борис Тадич.
- Сега, вече в края на мандата ви, дали сте доволен от това, което свършихте в процеса на подобряването и задълбочаването на двустранните отношения между Сърбия и БиХ?
- Категорично да. За времето на мандата ми беше осъществено първото посещение на сръбски президент (бившият сръбски президент Борис Тадич - бел.авт.) в Сараево. Налице е сериозно намаляване на напрежението в двустранните отношения. В момента няма нито един гражданин на БиХ, който се намира в сръбски арест по политически причини или в чието задържане е намесена политика (има се предвид обвинените за военни престъпления от сръбската страна от времето на гражданската война в БиХ бивши генерали от армията на БиХ Йован Дивляк и Илия Юришич, както и бившият кмет на Требине Божидар Вучуревич, който е обвинен от Хърватска за бомбардировките на Дубровник пред 1992 г. - бел.авт.). Някои от тези хора прекараха по пет и дори повече години в предварителния арест.
    Също така конкретно искам да обърна внимание на историческото посещение на настоящия сръбски премиер Ивица Дачич в Сараево през изминалия месец, както и успешното завършване на процеса на разделянето на дипломатическите и консулските представителства на бившата СФРЮ по света между бившите югорепублики.
    Бих искал да отбележа, че винаги съм имал много по-добро сътрудничество с представителите на бившата опозиция и сегашни управляващи от Сръбската прогресивна партия (СПП) в лицето на сегашния сръбски президент Томислав Николич и настоящия първи вицепремиер на Сърбия Александър Вучич. Особено в този процес бих искал да подчертая контактите си с Вучич. С предишната управляваща сръбска върхушка нещата не стояха по този начин. Имах случай, когато трябваше лично да предам на бившия президент Тадич лично писмо от Колективното президентство на БиХ и не успях. От канцеларията на Тадич ми обясниха, че трябва да го предам по официалните дипломатически канали.
    Моето впечатление е, че сегашните сръбски власти гледат на Сараево като на равнопоставен партньор още от самото начало на управлението си, а не само към Баня Лука (столицата на Република Сръбска в БиХ), както това се получаваше по времето на управлението на Демократическата партия. Имаше моменти, когато бившето сръбско правителство имаше буквално арогантно отношение към Сараево, но тези епизоди вече са минало.
- Какви са основните нерешени проблеми в отношенията между Сърбия и БиХ?
    - За съжаление има още твърде много нерешени двустранни проблеми. На първо място бих искал да посоча факта, че границата между нашите две съседни страни все още не е точно определена и демаркирана, и то най-вече онази й част, преминаваща по река Дрина. Също така трябва да се решава проблемът с имуществата на бивши и настоящи държавни фирми от БиХ в Сърбия и сръбски фирми, чието имущество е останало на територията на БиХ. Сериозен проблем представляват и старите валутни спестявания на гражданите на страните ни от времето преди войната останали в поделенията на бившата Югобанка съответно в Сърбия и БиХ. Следва да се реши по взаимноизгоден начин и проблемът с произведената електроенергия от общи, намиращи се на р. Дрина, водноелектрически централи, като например тази в Байна Баща, Зворник и др. В посолството постоянно има подадени имуществени молби на граждани от БиХ за тяхно имущество, останало на територията на Сърбия, а вероятно същото важи и за сръбското посолство в Сараево.
- А какви са очакванията ви за бъдещото развитие на отношенията между Сърбия и БиХ?
- Ние, за съжаление, буквално се караме вече доста години. Това не е необходимо и допълнително внася оттенък на недоверие от двете страни на границата. Бъдещето и на двете страни е в Европейския съюз и това е единственият път и шанс и за БиХ, и за Сърбия. Трябва да се тръгне по пътя на взаимоизгодно решаване на натрупаните през годините двустранни проблеми, да зачестят двустранните визити на високо и най-високо ниво. Не на последно място медиите и в Сърбия, и в БиХ е крайно време да престанат да внасят напрежение между Сараево и Белград и да търсят негативни елементи и сензации в тях.
Ние сме исторически и културно свързани и е крайно време да започнем да забравяме раните от миналото и омразата между народите ни, натрупала се по времето на Гражданската война в БиХ. ЕС е дом на взаимно уважаващи се и приятелски настроени народи.