Вреден ли е вредният дивеч?

Драган Тенев

Традиционната практика все още борави с понятието "вреден дивеч", в което се включват на първо място хищниците. Така ли е всъщност? Ловецът трябва да оценява тяхната роля в дивечовите местообитания в зависимост от реално съществуващите условия. Само тогава неговата реакция спрямо тях ще бъде правилна и адекватна.
Законовата уредба регламентира по принцип отношението на ловеца към едни хищници, като ги обявява за ловни видове, а други за защитени.
В нормални запаси хищниците изпълняват твърде важни функции в природата. Независимо, че не трябва да се надценява ролята им като санитари, тя е неоспорима. Те по-лесно улавят болните и изостаналите в развитието си животни. Преследвайки стадата, хищниците ги застигат и улавят. При селекционния отстрел стремежът на ловеца също е те да бъдат отстреляни първи. В този смисъл и ловецът, и хищникът изпълняват общи функции при селекцията на дивеча.
 Хищниците могат обаче да станат основна причина за рязкото намаляване на запасите на дивеча. От друга страна, не може да не се отчита, че голяма част от тях са сериозен конкурент на човека при ползването на дивечовите ресурси. Това е така, защото те използват за храна много видове, които ползва и човекът.
Запасите на хищника и на неговата плячка са зависими помежду си. Например когато в природата има много сърни, запасите на вълка ще нарастват непрекъснато, докато сърните започнат да намаляват. Тогава ще започне да намалява и вълкът. С други думи, двата вида ще се саморегулират и ще установят условно наречената равновесна система или постоянство на запасите си. В този случай обаче се поставя не само въпросът дали това е  стопански изгодно, но и дали е екологически правилно. Често става така, че много от условно наречените "полезни животни" нанасят значителни щети на селското и горското стопанства, а много от "вредните животни" унищожават мишевидни гризачи и допринасят значителна полза.
 Кое определя степента на "вредност" на един вид, за да можем да считаме, че става дума вече за значими стопански загуби? Несъмнено - това са неговите запаси. Когато запасите на един хищник са много високи, тогава щетите, които той нанася, са също значими. Затова и регулирането на запасите му до стопански допустимите е единствено правилното решение. Когато запасите на хищника са много ниски, щетите му практически нямат стопанска значимост.
По друг начин стои въпросът за запасите на чакала, вълка, лисицата и дивата котка. Основната причина те да нараснат значително през последните 15-20 години у нас е наличието на много естествена храна - запасите на едрия дивеч в цялата страна са високи и ежегодно се разселват много изкуствено произведени птици, които в хода на адаптацията си са много лесна плячка. От друга страна, в същия този период отстрелът на същите хищници е крайно недостатъчен. Това налага на въпроса за регулиране на запасите им да се отделя по-голямо внимание.
В категорията хищници и с необходимост за оценка и определяне на отношението на ловеца към тях може да отнесем и скитащите кучета. Високите им запаси у нас, поведението им на хищници в природата, включително и като поведение и начин на ловуване извън населените места, ги определят като изключително опасни, особено за заека и сърната. Скитащите кучета се движат на глутници и ловуват организирано. Нощем се прибират обикновено в населените места, поради което практически нямат естествени загуби. Това ги прави особено опасни и те не трябва да бъдат допускани да скитат свободно в дивечовите местообитания. Този въпрос е уреден от Закона за лова и опазване на дивеча, като в чл.5 ал.2 т.3 е записано, че обект на лов са подивели и скитащи кучета и котки в ловностопанските райони.