Врата в пустошта
/ брой: 235
Европа ребром поставя въпроса за прозрачност при заплащането на труда. Разликите в плащането за еднакво свършена работа на мъже и жени с еднакво образование, опит и умения, отново е на дневен ред.
Е, ние, българите, ли не знаем какво е неравноправно плащане? И как се дават и вземат пари в плик извън ведомостите. Умеем да се снишим, за да не ни отнесе главата работодателят. Оправдания за това имаме бол: цените на стоките ни са много по-високи от европейските, най-бедните сме в ЕС. Бедният човек е жив дявол, а бедният работник не надига глас, за да не остави без препитание челядта си. Страх го е да потърси правата си, а това храни със смелост чорбаджии, забравили за гнева на мравките.
Така е, защото у нас законите продължават да са врати в полето. Те са красиви лозунги, които показваме пред света, но стигне ли се до прилагането им, действителността се оказва друга... Безспорно, много е направено за "изсветляване" на бизнеса, за плащането на осигуровки и възнаграждения. Въпреки това, в колко шивашки цеха ще се похвалят, че в неделя и в празник им плащат според Кодекса?
Има ли правни норми, на които да се опре една ищца в съда, ако заведе дело за неравно заплащане на труда ѝ? Защо в предприятия с повече работници жени заплатите са по-ниски? Има ли дела за неизплатени суми за продължителна работа (новите "класове")? Има ли съдебни производства срещу работодатели, които бавят заплати или ги плащат частично, докато се забрави, че са дължими? Има ли дела срещу босове, които плащат осигуровки върху по-ниски суми от реалната заплата? Или срещу такива, които официално те водят на минимална заплата, а ти плащат нещо отгоре, когато пожелаят? Пък после, като стигнеш до пенсия, официалните данни те пращат на дъното. Явно направеното не е достатъчно, щом непрозрачното заплащане на труда не е частен случай.
Българският работник отново разчита на европейски директиви и регламенти, които по задължение да бъдат приложени в българското законодателство, за да си търси правата. Колко години ще отнеме това?