23 Ноември 2024събота23:33 ч.

На фокус

Войната - една безумна провокация

Провалът на блоковата доктрина на Запада за европейската сигурност

/ брой: 54

автор:Петър Карлуковски

visibility 2834

Петър КАРЛУКОВСКИ


Вместо с добро утро, на 24 февруари 2022 г. Европа се събуди с война. За изненада на западните общества, които не знаеха, че позиционната война в Донбас и Луганск не е спирала от 2014 г. и сега продължи в голяма война по цялата територия на Украйна. Политическата върхушка на Запада знаеше, че ще се стигне дотук, тъй като тя дълго подклаждаше тази война, пресичайки червените линии, за които Русия предупреди доста категорично, с голяма тревога за сигурността си. Стратегията на НАТО за обграждане на Русия от Запад в непосредствена близост до нейните граници вещаеше в обозримо бъдеще и Украйна да влезе в натовския блок и окончателно да се стегне примката около Русия.
Изправена до невъзможност за друг изход, Москва се реши на  

съдбоносното решение

да открие широк фронт и да гарантира сигурността си по военен път. Защото другата алтернатива във времето - Украйна в НАТО, особено след безумната й заявка за ядрен статут, означаваше неизбежен ядрен конфликт.
Резултатът е днешната война и като такава тя не може да бъде одобрявана, защото всяка война е най-голямото нищожество на човешкия дух. Това е дълго подготвян конфликт като замисъл и стратегия за възпиране чрез настъпление към въображаема руска заплаха, подплатена с медийно едностранно затъмнение. И ако в статията си от 24 февруари 2022 г. във вестник ДУМА нарекох старото блоково мислене на Запада заплаха за мира, то с войната между Русия и Украйна днес не само виждаме, а и усещаме неговите трагични резултати.
След провала на западната доктрина около НАТО в Близкия изток и Афганистан, сега сме свидетели на провала й и на европейския континент. Това е провал също и на западното информационно общество, което все повече се затваря и отдалечава от истинското си предназначение да се търси и отразява обективната истина. В този смисъл то може да бъде упрекнато в съучастие. Затова заспалата Европа се събуди изненадана от войната - защото западните информационни канали я заливаха с тотална дезинформация.
Днес, когато Западът постигна целта си да въвлече Русия във война и да оправдае съществуването на НАТО, още по-възмутително е, че консуматорите на международна информация от т.нар. колективен Запад са невежи до наивност и пристрастени към крещящото изкривяване на истината. Неспособни да възприемат критична информация. А такава с изобилие от лъжи и манипулации за "демократичния и благонадежден" постмайдански режим в Киев. Връх на което бе напомпаното му самочувствие в такава изострена международна обстановка да обяви желанието си да възстанови ядрения си статут. Безумна провокация към Русия и Европа. Това е резултат от продължилата от десетилетия политика на Запада целенасочено да култивира слаб и зависим режим в Украйна, вражески настроен към Русия. Унищожавайки индустриалния му потенциал (подобно на България), наследен от съветско време, отравяйки новите поколения с бацила на русофобията (което упорито се насажда и у нас) и насърчавайки паравоенни групировки.
Днес на полето на информационната война

историческата истина и фактите са потиснати

защото здравият разум е овладян от взаимна омраза и непоправимо невежество. По подобен начин Западът се прави, че не знае или не разбира историческата истина за нашето вето за преговорите с ЕС на Северна Македония.
Западът се правеше на сляп и ням за по-малката война, която се водеше в Донбас от осем години. Хиляди невинни украински граждани и деца бяха убити от режима в Киев. Къде беше Западът с прословутата си политика за правата на човека, когато там се извършваха нагледни престъпления, умишлено прикривани от западната пропаганда?
Така лъснаха историческото лицемерие и цинизъм пред фактите, че там цяло поколение израсна и свикна с бомбоубежищата, с масовите гробове, за които знаеха Германия и Франция. Две държави, които през февруари 2014 г. гарантираха уж свободния избор на Украйна, но бяха измамени и безрезервно признаха военния преврат в Киев. И същите тези две водещи държави в Европа се направиха на толкова загрижени за мира, че отъпкаха пътека до Владимир Путин да го умоляват за мирно решение на конфликта, създаден от тях.
Тероризмът на киевския марионетен режим срещу собствения му народ е военно престъпление, което няма давност. На този фон звучи нагло и безочливо опитът на Запада да активира Международния съд в Хага за набеждаване на Русия във военни престъпления за войната в Украйна. Западът не се съобразява с историческите факти за обективно съществуващите поразителни различия между Източна Украйна и Запада. В известна степен и несъвместими с цивилизациония код на Източна Украйна и Крим, които са свързани с Русия по своята история, религия и националност.
Еднополюсния свят, който САЩ получиха даром от тогавашното съветско ръководство, доста лесно и изненадващо по-късно не се прие от Русия. Това усещане в руското общество се засили особено с приближаване на НАТО до руските граници и денонсирането на базисните договори за стратегическата сигурност. Подценяването на Русия, игнорирането на нейните интереси, които тя изложи доста категорично пред САЩ и съюзниците им, не бяха оценени правилно. Всъщност това е причината за настоящата геополитическа криза. Сега Западът прилага същата стратегия, с която беше задушен Съветският съюз, и към Русия.
Очевидно е, че след операцията в Украйна светът ще заживее в

нова Студена война

Само че разликата сега е в опасността тя бързо да премине в глобална, тъй като днес Русия е различна от слабата Русия от 1991 г. Нещо, което Западът не иска да отчете и да признае. И да се държи равнопоставено. От това най-много страдат европейските народи, чиито интереси не съвпадат с интересите на САЩ за световно лидерство.
Ако Западът продължава да се държи арогантно и да подценява руските опасения и държи в затъмнение с печална дезинформация европейското общество, опасността Русия и САЩ да се въвлекат в конфликт за секунда е реална.
С какво Русия е заплаха за Западния свят? Няма друго разумно обяснение, освен домогване до огромните й природно-суверенни източници и енергийни носители, които Европа не притежава. Тогава възниква въпросът какво трябва да прави Европа, след като ресурсите са в Сибир? Ако Европа не желае да се съобразява с тази обективна даденост и с интересите на Русия, никога няма да има сигурност и стабилност на Стария континент.
Голямата грешка на Запада, е че пропусна шанса след края на Студената война да направи от Русия съюзник, приятел и партньор. Вместо това я превърна във враг. Засягайки достойнството на велика и горда държава с алчност, цинизъм, презрение и недоверие.
Най-застрашителното е, че този негативизъм, особено сега, в условията на война, се е загнездил в съзнанието на западноевропейското общество и то ще поддържа потенциал за бъдещо противоборство. Западът спечели информационната война, но загуби мирното сътрудничество между народите.

Русия е готова за преговори

автор:Дума

visibility 890

/ брой: 224

Липса на гориво спря транспорта в Скопие

автор:Дума

visibility 838

/ брой: 224

Австралия забранява социалните мрежи за деца

автор:Дума

visibility 827

/ брой: 224

Накратко

автор:Дума

visibility 738

/ брой: 224

Пералнята не работи

автор:Александър Симов

visibility 928

/ брой: 224

Необходима забрана

автор:Таня Глухчева

visibility 816

/ брой: 224

Трябва ли левицата да прави политически компромис?

visibility 810

/ брой: 224

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ