Вотът и каруцата

Преди около година представителите на ДСБ бяха започнали да се очовечават, като се убеждаваха с очи и ум в пагубното за България управление на ГЕРБ. Тогава лансираха тезата, че левият и десният лагер са на двата противоположни полюса, но и двата правят политика и се стремят към развитие, макар и по различен път. А това, което върши ГЕРБ, не е нито политика, нито е управление, нито има нещо общо с каквото и да било развитие - то е погром. Затова, казаха лани сините: всички срещу ГЕРБ!
А като дойде време да се действа, какво стана? Няма да участват във вота на недоверие, понеже БСП и герберите щели да се замерят един друг с доклада на ЕС, с който - видите ли - сините нямали нищо общо. Хайде, бе! Като ту се гънаха на килимчето пред Бойко, ту чепкаха ресните му, хвърляйки по някое свенливо упрече към властта, какво направиха ДСБ? Оставиха сегашната власт при пълно мълчание отдясно комфортно да тъпче и мачка България. Де ги лъвовете, които пращаха камъни и огън срещу парламента? Понеже не им харесвал. Като се изнижат днес от пленарната зала като заседнал въздух из гащи, какво правят? Само едно - помагат на ГЕРБ. Значи им харесва. И чакат избори - та белким пак с пещерен антикомунизъм примамят някой и друг гласоподавател, пък Борисов може да им се отплати я с постче, я с милионче... Тя властта му - погром, ама дашна за свои. 
А иначе, кой колко крал от тая държава, кой  я продавал за 30 сребърника, кой докъде я наврял в беднотията - помни всеки, комуто чавка още не е изпила ума. Всички виновни, само сините - целите в бяло. Че то разлика с ГЕРБ няма. Ех, и на десница не случихме! Пак лявото ще тегли само каруцата от блатото.