Военният наблюдател на "Работническо дело"

Илия Борисов

На 9 май се навършиха 125 години от рождението на този известен български военачалник, извървял славен и героичен път като безстрашен борец за нов живот, блестящ военен, човек с открито и честно сърце.
Минали са толкова много години от неговото раждане, а той не е забравен. Появил се е на белия свят на 8 май 1893 г. в борческото врачанско село Люти брод. Природата тук е раздиплила цялата си хубост и красота. Сред този дивен пейзаж расте и възмъжава един от най-изтъкнатите и популярни за драматичното ни време човек - генерал-полковник професор Иван Кинов. Плеяда българи живеят със спомена за този легендарен човек и военен деец.
От малък Иван Кинов е принуден да работи в заводите в Елисейна и Мездра. Когато назначават баща му за прислужник във Врачанската мъжка гимназия "Христо Ботев", той тръгва с него. По-късно продължава образованието си в Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски". Като редник участва в Балканската война. В Скопие се дипломира като военен в Школата за запасни офицери през 1916 г. Заради комунистическите си идеи и пропаганда сред населението е арестуван не един път. Той върви обаче смело напред, без да се страхува от властта и фашистките злосторници. Завърнал се от участията във войните в родния си край, активно се включва в подготовката на Септемврийското въстание през 1923 г.
Бащата Атанас Кинов прикрива сина си и му дава възможност да расте и се развива като борец и революционер. По най-жесток начин го убиват в дома му, а Иван Кинов се спасява, като емигрира в Сърбия. Майка му духовно го подкрепя. Властниците няколко пъти го осъждат на смърт.
В онова сложно, драматично и конфликтно време от 1925 до 1944 г. той живее като политемигрант в Русия. Приема името Иван Афанасиевич Черкезов. Във великата съветска страна завършва академията "Фрунзе". През 1938 г. се дипломира в Генерал-щабната академия. Заема редица командни длъжности и се проявява като талантлив военачалник. Участвал е в отбраната на Москва като доброволец и на различни военни участъци през Втората световна война.
След 19-годишно изгнание през 1944 г. се завръща в България и е издиган на високи отговорни постове в Министерството на отбраната. Кинов е назначен за началник на Генералния щаб и остава на този пост по време на войната срещу Германия (1944–1945) и до 1949 г. Той е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.
Иван Кинов е отстранен от ръководните си постове по време на кампанията срещу Трайчо Костов в края на 1949 и началото на 1950 г. В периода 1949–1951 г. е председател на ДОСО. Началник на Военна академия "Георги Раковски" е от 1951 до 1954 г. След това до 1960 г. е първи заместник-министър на народната отбрана, а от май същата година до 1963 г. е посланик на България в Румъния. Бил е член на ЦК на БКП.
Генерал Кинов се проявява и като словотворец, в продължение на много години е военен наблюдател на в. "Работническо дело". Написал е десетки интересни статии и брошури. Автор е на книгата "Кратка история на военното изкуство", която е отпечатана в два тома. Забележителни са и книгите му "Коалиционни войни", "Въоръжената борба на българския народ за разгрома на фашистка Германия" и др. Бе емоционален оратор и често се срещаше с почитатели на оригиналното му слово в София, Мездра, Враца, Люти брод, Белоградчик и на други места. Избиран бе за депутат във Второто, Третото и Четвъртото Народно събрание. Имаше увлекателен и хубав стил в писането, беше забележителен военачалник и голям военен учен.
За него и за героичното му и високоблагородно и хуманно дело са изказани великолепни мисли. Оставил е незабравими спомени у хората, с които се е срещал. Никога не казваше "Да", когато трябваше и се налагаше да каже "Не". Славеха голямото му човеколюбие. Навсякъде, където е работил или пребивавал, е ценен и уважаван от хората. Знаменитият генерал Захари Захариев казва за него: "Генерал Кинов е човек с открито и честно сърце. Убеди ли се, че даден човек е добър и честен, застава зад него."
Името му вечно ще сияе на небосклона на България!



В чест на годишнината от рождението на именития военачалник в Люти брод прозвучаха топовни салюти, а паметта му бе почетена с падане на колене

Паметникът на ген. Кинов