Водни войни в Близкия изток

Любен Цанов,
"Геополитика"

Eдновременно в няколко страни от Близкия изток са регистрирани исторически температурни максимуми и, паралелно с това, минимални количества валежи в продължение на няколко десетилетия.
Сред първите, които обявиха тревога в тази връзка, е Израел. Въпреки несъмнените си постижения в тази сфера, селското стопанство на еврейската държава зависи от милостта на природата по-силно, отколкото нейните съседи. Неслучайно израелските власти прогнозират, че в съвсем близко бъдеще регионът ще претърпи "тотална трансформация" поради промяната на климатичните условия. И в същото време търсят начини да не изпаднат от предстоящата "водна надпревара".

Пресъхналата земя

Сегашната суша не е първата в историята на Израел, но със сигурност е най-голямата. Според данните, цитирани от ръководителя на израелското Управление на водните ресурси Хези Лифшиц, нивата в изворите на прясна вода в северната част на страната са спаднали до критичната точка, а река Баниас, която се влива в река Йордан, е пресъхнала почти напълно.
Алтернативните източници на водоснабдяване, с които разполага еврейската държава (и които, на теория, трябваше да поддържат водния баланс на страната поне още десет години), се оказаха недостатъчни, за да покрият нарастващото търсене. Според Лившиц, страната е изправена пред предизвикателство, с каквото "не се е сблъсквала поне от един век насам".
Селското стопанство беше сред първите, реагирали на кризата: израелските производители на пшеница и ечемик съобщават за спад на добивите в някои райони с до 60%. Освен това въвеждането на лимити за напояване провокира рязък скок на цените на зеленчуците и плодовете, като само за три месеца някои категории стоки са поскъпнали с почти 20%.
Прогнозите също са предимно песимистични: израелското правителство все още не е успяло да обуздае ръста на цените, както не можа да спре и недоволството сред фермерите и заселниците.
Освен това, в допълнение към екстремните температури, израелската икономика изпитва натиска и на други отрицателни фактори, например, честите горски пожари, както и продължаващата конфронтация с Иран и неговите съюзници. Последното, между другото, дори успя да докара до фалит редица големи израелски предприятия (най-доброто потвърждение за това е състоянието на пристанище Ейлат на Червено море), което не дава повод за оптимизъм на властите.

Проблеми имат всички    

Разбира се, не само Израел страда от изчерпване на водните си ресурси. Много от съседите му в региона изпитват подобни проблеми - особено онези, които имат обща граница с еврейската държава.
В Ливан например вече шест месеца не могат да се справят с последствията от стремителния спад на нивото на река Литани. Правителството в Бейрут беше принудено още през март да спре за месец и половина работата на ключови електроцентрали по течението на реката - Абдел Аал (напълно), Аркуаш и Хлеу (частично), за да избегне критичен спад на водното ниво. Още в началото на юни обаче се наложи да бъде възстановена работата на електроцентралите заради заплахата от периодични изключвания на електрозахранването в ливанските градове. Поне до края на юли управляващите така и не успяха да променят ситуацията. Езерото Караун, което е най-голямото водохранилище на река Литани, бързо пресъхва, което създава нови заплахи за сигурността. Ако в тази област започнат пожари, почти няма да има вода, с която да бъдат загасени.
В Ирак температурата на въздуха счупи рекордите от 90 -те години на миналия век, а продължителната липса на валежи доведе до сериозна корекция в прогнозите за добивите. Освен осезаемото (с около 40%) намаление на обемите на пшеницата, производството на ориз падна до нулата, което постави под въпрос продоволствената сигурност на страната.
Налице са и проблеми с достъпа на населението до питейна вода. Някои градове в южната част на страната (например Сайд Дахил), където бяха счупени всички температурните рекорди, бяха обявени за зони на локално бедствие.
Въпреки че иракското правителство се опитва да спре нарастващото недоволство с положителни новини, като съобщенията за откриването на останки от древния град Захику (чиято възраст е 3400 години) в един от пресъхналите водоеми в близост до Мосул, гневът на иракчаните продължава да ескалира.
В съседната Сирия сушата все още изглежда далеч от онази през "ужасните четири години“ (2007 - 2010 г.), когато над 60% от територията на страната бяха поразени от екстремни температури и безпрецедентно измиране на добитъка. Въпреки това, отслабената от дългогодишната гражданска война и неотдавнашната промяна на режима в Дамаск икономика на страната не е готова да посрещне нова голяма суша.
Според оценките на Организацията на ООН за прехрана и земеделие, поне 16 милиона сирийци са застрашени от глад заради причинения от сушата спад на добивите. Освен това, експертите прогнозират намаляване на засетите площи в страната с 10-15%.
Особено сериозна е заплахата в населените с друзи планински райони, където вече се очерта остър конфликт между местните етнически елити, подкрепяни от Израел, и централните власти в Дамаск. Съответно, рискът от "водни бунтове" се увеличава значително.
Иран, поне на пръв поглед, пострада от сушата по-малко от съседите си, а властите не съобщават за проблеми с намаляването на посевните площи. Въпреки това, страната е изправена пред последиците от най-голямата суша през последните 60 години.
Това е най-осезаемо в Техеран, където обемът на питейната вода в петте най-големи градски резервоара намаля до ниво на запълване от едва 13%: някои язовири са пресъхнали или са на ръба на пресъхването. В резултат на това, в повече от 40 града, включително в столицата, се осъществява нормирано подаване на питейна вода, при това с продължителни прекъсвания.
Ситуацията допълнително се влошава от факта, че част от водоснабдителната инфраструктура на страната беше унищожена в резултат на израелските въздушни удари през юни 2025 г. и не успя да възстанови проектния си капацитет преди настъпването на пиковия момент на сушата.
Най-слабо засегнати от сушата са Египет и Йордания - в двете страни беше изградена разклонена система от водоеми (включително опреснителни инсталации), което им помага да "останат на повърхността" дори през периода на силно засушаване.
Освен това, териториите на двете страни са далеч от епицентровете на сушата, което намалява натиска върху тяхната екосистема. Независимо от това обаче, дори те оценяват сегашната ситуация в Близкия изток като "пораждаща тревога" и търсят начини да помогнат на съседите си.

Новото злато

Повечето метеоролози смятат, че сегашната рекордна суша не е еднократно явление и страните от региона трябва да се подготвят за по-сериозни климатични предизвикателства. Според най-оптимистичните прогнози до 2050 г. се очаква обемът на валежите в Близкия изток да намалее средно с 12%, а до 2100 г. - с още 20-25%.
Най -ефективният начин да бъдат защитени страните от региона от недостиг на вода е бързото повишаване на капацитета на системите за опресняване на морска вода, както и на тези за пречистване на отпадни води.
Така например, до 2050 г. Израел ще трябва да увеличи водния си капацитет с най-малко 53%, Иран и Ливан - с 60-65%, а Сирия и Ирак – с около 76%.
В същото време развитието на алтернативни системи за водоснабдяване ще изисква от близкоизточните държави значителни финансови инвестиции, при това за дълъг период от време. А далеч не всички от тях разполагат с необходимите ресурси.
Някои  са изправени пред реалния риск изобщо да не успеят да достигнат до "финалната линия": в Сирия и Ирак населението настоява за решаване на проблема "тук и сега" и поне в момента не изглежда убедено в успеха на обявените от правителствата планове.
На протестите в тези страни вече се чуват лозунги, сходни с онези през 2011 г., когато след "четирите години на страшна суша" дойде т.нар. арабска пролет и близкоизточните режими, един след друг, започнаха да падат.
Всичко споменато по-горе създава риск от нови преврати в нестабилните държави от региона, заплашва да провокира нарастване на глада и да влоши икономическите показатели на страните от Близкия изток. И в крайна сметка - да доведе до появата на нови огнища на напрежение по границите на Израел.
На този фон израелските "ястреби" призовават Тел Авив да "действа изпреварващо" още днес, като очертае потенциалните "водни съкровищници" (т.е. районите с най -голяма концентрация на реки и други източници на вода) и се подготви за възможната скорошна битка за контрол над тях. И в същото време - да защити собствените си мощности за опресняване на морска вода.
В самия Израел почти никой не се съмнява, че водата скоро ще се превърне в "новото злато", за което еврейската държава ще трябва да се бори със зъби и нокти, както и че в случай на хипотетичен сблъсък за подялба на водните ресурси в региона, именно тя ще стане първата цел за мнозина от съседите й. Ето защо призивите за въоръжаване и подготовка за нова, този път "водна", война вече не се възприемат там като популизъм, а по-скоро като трезв поглед към бъдещето.

Заглавието и подзаглавието са на редакцията