Водата за земята е като кръвта за човека

Светослав Пожидаев е инженер хидрогеолог, със специалност инженерна геология и хидрогеология, както и екология, опазване на околна среда и води от Минно-геоложкия университет "Св. Иван Рилски". Има богат професионален опит в разработването на инженерногеоложки и хидрогеоложки проекти, експертизи и проучвания, оценки на въздействието върху околната среда (ОВОС) и екологични проучвания. Работил е за едни от най-големите чуждестранни компании в България, както и по проекти на Министерство на околната среда и водите. Управител е на фирма от частния сектор.
От 2007 г. е член на Българската социалистическа партия и един от активните млади хора, които избраха да останат в партията и да работят за успеха на левите политики в България. 


"Тези, които се присъединяват към БСП заради личната полза и с намерението да получат на всяка цена нещо, рано или късно се самоотлъчват, ако не получат желаното."

- Г-н Пожидаев, вие сте хидрогеолог, какво точно представлява професията ви?
- Хидрогеологията е приложна наука, която се занимава с подземните води в земните недра. Проучванията включват комплекс от дейности, свързани с изясняване на хидрогеоложката обстановка. Обикновено те предхождат изграждането на нови сондажи и шахтови кладенци, указват точното и ефективно разположение на дренажни съоръжения, определят количествени и качествени показатели на подземните води.
Работата е моето призвание. Професията ми е свързана с много пътувания, като повече от 18 години те са се превърнали в неизменна част от живота ми.
- Темата за добива на шистов газ, особено в контекста на дебатите, които текат на национално и европейско ниво във връзка с  трансатлантическото споразумение, е доста актуална напоследък. Един от основните аргументи срещу проучването и добива му беше именно опасността от замърсяване на водите и почвите. Имат ли основание подобни твърдения?
- Съществува реална опасност за качеството на подземните води в България. Възможност за добив на шистов газ имаме в нашата "Златна Добруджа". Под нея обаче е разположен така нареченият малм-валанж. Това е водоносен хоризонт, който практически е неизчерпаем източник на прясна вода, която по химичен състав се определя като питейна. От този водоносен хоризонт посредством хидротехнически съоръжения се захранват всички населени места от Силистра до Русе и от Търговище до Варна. Дори самата мисъл да създадем предпоставка тази вода да бъде замърсена вследствие на хидравличното разбиване (методът чрез който се добива шистов газ) е плашеща. България е най-богата държава от гледна точка на подземни води в Европа. Именно това богатство трябва да съхраним, защото водата за земята е като кръвта за организма на човека.
- Kои са основните "водни" проблеми, с които България се сблъсква?
- Основен проблем за околната среда и в частност повърхностните и подземни води се явява тежката промишленост, която определено може да се нарече замърсител. Необходима е постоянна превенция и контрол над предприятията, които под една или друга форма, осъществявайки своята дейност, заплашват със замърсяване водите.
Задължително, но не достатъчно условие е изпълнението на качествен мониторинг на подземните и повърхностни води в райони с потенциални замърсители. Смея да твърдя, че в тази си част българското законодателство е добре разписано. За съжаление и тук ще отбележа, че като цяло българите възприемат законите като пожелателни.
 - Има ли необходимост от промяна в законодателството по посока повече контрол или предпазни мерки срещу замърсявания и засушавания?
- Винаги има какво още да се желае от един или друг закон. Именно поради тази причина е задължително в парламента, а дори и в общинския съвет да се включват подготвени хора, с доказана експертиза. В този смисъл за мен като концепция професията политик не съществува. Ще си позволя да дам и един пример, който безспорно ни вълнува като граждани на столицата - преди малко повече от месец в Столичния общински съвет се прие една наредба за управлението на отпадъците и поддържането и опазването на чистотата на територията на Столичната община. Наредбата е пълна с недомислици, които във всяко едно отношение са в ущърб на софиянци. Именно такива неща не трябва да бъдат допускат в бъдеще.
- Вие сте член на БСП, дори сте част от ръководството на партията в столичния район "Изгрев". Какво ви привлече в една лява партия?
- Идеалите. Онези идеали, които все още ги има в БСП, просто са малко позабравени. Вярвам, че лявото е моторът на промяната, прогресивната визия за света, в който живеем и искаме да растат децата ни. Това, че подетата чрез медиите кампания в последните години се опитва да ни внуши, че левите ценности в България не виреят, че всичко е за продан, не мисля, че това е така. Убеден съм, че БСП все още е носител на идеалите на Вапцаров.
- Какво според вас кара доскорошни активни социалисти да си тръгват от партията?
- Някои от нашите млади другари напуснаха редиците на БСП поради факта, че се почувстваха безсилни да променят партията, такава каквато тя е необходима, за да представлява левия избирател в България. За себе си те не намериха аргументите, с които да останат в БСП и да отстояват своите възгледи, разбирания и идеи пред партийното ръководство. Мисля, че това просто беше техният отговор в този конкретен момент. Лично за мен напускането на партията не е и няма как да бъде решение!
 - Как БСП може да задържи качествените си хора?
Труден въпрос. Лично аз вярвам, че решението ще дойде, когато "изгоним търговците от храма". Хората, които имат леви убеждения и споделят левите ценности, веднъж станали част от редиците на БСП, остават в нея. Дълбоко съм убеден, че това е единствената автентична лява партия в нашата страна. Просто трябва да направим така, че и хората извън БСП да се убедят в това. А, тези, които се присъединяват към БСП заради личната полза, с намерението да получат на всяка цена нещо, те рано или късно се самоотлъчват, ако не получат желаното. Това е естествен процес.
- След като Станишев оглавяваше БСП дълго време, председател вече е Михаил Миков. Има и промени в националното ръководство. Усети ли се така чаканата промяна в партията?
- Когато Сергей Станишев подаде оставка, сред членовете на БСП се почувства голямо облекчение. Очакванията към Михаил Миков бяха големи и все още са такива. Чакат се още промени, има очаквания БСП отново да започне да отстоява и прокарва леви политики, които да работят за благото на обикновените хора. Има доста проблеми - здравеопазване, образование, пенсионна реформа, ниското заплащане на труда в България, все проблеми, по които БСП трябва да има по-ясна позиция. 
На всички ни се искаше промяната да стане бързо, видимо. За съжаление този процес изисква време, но нека не забравяме и факта, че най-висшият управленски орган на БСП е Националният съвет. Съставът му е такъв, какъвто беше и при Станишев. Хубаво е да имаме предвид, че именно този състав на НС на БСП, със свое решение прие концепцията за управление с ДПС и подкрепа на кабинета "Орешарски". Следващата година предстои пълен цикъл отчетно-изборни събрания в партията. Тогава ще си проличи дали сме си взели някаква поука от грешките през изминали четири години и дали партията ще поеме по-ляв курс спрямо настоящия момент. Предстои ни много работа на всички нива в партията - организационна, кадрова, дори и идеологическа. Само времето ще покаже дали има воля за това в БСП.
 - Предстоят местни избори, а днес е градската конференция на БСП в София, на която ще излъчите кандидат за кмет. Каква кандидатура искате да видите да води столичните социалисти?
- Преди всичко кандидатът за кмет на София на БСП трябва да бъде човек, които вярва в своите възможности. Ако той не си вярва, няма как да накара другите да ни повярват. И за кмет, и за общинските листи ни трябват хора със самочувствие, с хъс за победа. Казват, че победата идва при този, който я преследва. От друга страна, като активен млад човек искам да видя отговорност - ясни ангажименти, точни послания и даване на гаранции за тяхното осъществяване. Отговорността на кандидата за кмет на софиянци, а и за нас като хора, които го издигаме и заставаме зад него, е голяма. Лично за мен слаби кандидатури няма. Има такива, които просто не могат да отговорят на конкретните нужди на времето, но това не ги прави неподходящи.