Водата и жаждата
/ брой: 100
Макар и със закъснение от обещания срок, управляващите са на път да публикуват за обществено обсъждане новия законопроект за ВиК услугите. По добре късно, отколкото никога, се пееше в една песен. Но въпреки този факт, за последните десетина години в сектора не се случи нищо положително.
В тази стратегическа област "реформите" вече 20 години се редуват една след друга, коя от коя по-скъпи и неефективни. Бяха похарчени милиарди левове, но как точно едва ли някой може да каже. Парите, отпуснати от държавата за поддръжка на язовирите, потънаха в новосъздадената "Държавна консолидационна компания". Безнаказано бяха унищожени съораженията на "Напоителни системи", да не говорим за капковото напояване. Същевременно бе подменен едва 1% от ВиК мрежата, която е 90 хил. км. В резултат на всичко това гражданите пият мръсна и опасна вода, негодна за употреба. Цари пълен административен хаос. Тази област е подопечна на няколко министерства. Те и ВиК дружествата са в постоянен конфликт, като непрекъснато си прехвърлят отговорности. Освен всичко дрего тези структури са и най-големият развъдник на калинки, нямащи нищо общо с проблемите на сектора.
Благодарение на "далновидната" Му политика в момента на воден режим са селища в 17 области с над 300 хиляди души население. Според Световната банка, ако България подобрява водоснабдяването със досегашните темпове, ще са необходими 35 години, за да имат българите качествена услуга. Освен това, ще са необходими 12 млрд. евро инвестиции, като само 40 на сто от тях могат да дойдат като безвъзмездна помощ от ЕС. Останалите трябва да са заеми.
През последните години във ВиК сектора у нас са наливани по 167 млн. лв. годишно, въпреки това загубите на вода в мрежата не намаляват, а напротив, не падат под 60 на сто. Статистиката сочи, че на всеки 100 км водопреносна мрежа годишно се случват по 85 аварии.
При подобна ситуация няма как човек да не се сети за поговорката, че вода газим, а жадни ходим.