Внимание - случаи на бяс!

Няколкото случая на бяс, регистрирани от ловци главно в Южна България напоследък налагат да си припомним най-важното за тази изключително заразна болест по животните и човека, която се предава чрез ухапване. Характеризира се с тежки нервни смущения (възбуда и парализа) и завършва със смърт. Причинява се от вирус. Устойчивостта на вируса е много висока. При температура до 5 градуса по целзий се запазва до 1 година, а при замразяване може да се съхрани над 2 години. Чувствителен е на топлина, пряка и разсеяна слънчева светлина и на гниене.
Бесът засяга всички бозайници, но най-често боледуват хищниците (лисици, вълци, чакали, мечки, язовци), поради начина им на живот и възможността за лесно предаване на вируса (при хапане). Тревопасните и човека се заразяват при ухапване от хищници. Източник на заразата са болните от бяс животни. Вирусът се съдържа в най-голяма степен в главния и гръбначния мозък, слюнката и слюнчените жлези на болното животно. Заразяването става чрез ухапване от болно животно или чрез раничките по кожата, при попадане в тях на слюнка от него. Допуска се възможност и за заразяване чрез въздуха (в дупките на лисиците), а при човека при попадане на вируса по лигавицата на горните дихателни пътища. Инкубационният период на болестта е с твърде различна продължителност от 7-14 до 90 дни, а понякога 1-2 години. Отделянето на вируса в слюнката може да настъпи до две седмици преди проявата на първите признаци на болестта.
Различават се два типа бяс - антропогенен (градски) и природен. При градския бяс най-често разпространител на болестта са кучетата. Наричат го още "кучешки" бяс. При природния бяс главен източник и разпространител на беса са дивите хищници. Храктерно за този бяс е наличието на сезонност. Той се проявява най-често през зимните месеци. Счита се, че най-голяма роля за разпространението на беса в природата имат лисиците, но не бива да се пренебрегва и значението на останалите хищници.
Болестта при кучетата се проявява обикновено в две форми - буен и тих бяс. Развитието на буйния бяс преминава през три стадия. Първият стадий трае от 1 до 3 дни. Болното животно има променливо поведение, по-малка подвижност, поглъща чужди тела. В края на периода се появяват спазми и силно отделяне на слюнка. Вторият стадий продължава 3-4 дни. Болното животно е силно възбудено, не изпитва страх, включително и от човека, напада и се стреми да ухапе, гризе различни предмети. Поради спазми на глътката, гълтането е почти невъзможно и болното животно не се храни. Изпитва страх от течаща вода. Към края на този период настъпват частични парализи. Третият стадий се нарича паралитичен. Той трае от 1 до 3 дни. Настъпва пълна парализа, като между шестия и осмия ден от заболяването настъпва смърт. При тихия бяс първият стадий преминава направо в третия и смъртта настъпва за 2-4 дни. При дивите хищници болестта протича по подобен начин. При лисиците обикновено смъртта настъпва във втората фаза на болестта.
При тревопасните диви животни бесът също се проявява в агресивна форма. В началото болните животни са потиснати. Това състояние преминава в безпокойство и след това в агресия. Животните ровят земята, нападат хора и животни, скърцат със зъби, имат обилно слюнкоотделяне. Накрая възбудата се сменя с угнетеност, настъпват парези, парализи и смърт.
При човека болестта също протича в три фази, като симптомите в първата фаза са подобни на тези при животните. Във втората фаза болните изпитват възбудимост, раздразнителност, страх. Появяват се разширяване на зениците, спазми на глътката и хранопровода, зрителни и слухови халюцинации. В третия стадий настъпват парези и парализи на крайниците, черепно-мозъчните нерви и дихателната мускулатура. Смъртта настъпва поради сърдечно-съдова или дихателна парализа.
Внимание! Бесът не се лекува. При проява на признаци на заболяване процесът е необратим. При ухапване от болно животно или скитащо куче трябва да се извърши незабавна ваксинация. При възможност съмнителното за бяс животно се изолира и наблюдава 15 дни. Ако през това време не покаже признаци на заболяване ваксинирането на хора може да се преустанови.
За предотвратяване на зараза ловците и рисковите групи от хора се ваксинират задължително. При одиране трупове на хищници е желателно да се ползват предпазни средства от ловците - маска и ръкавици. Счита се, че за ограничаване разпространението на беса в природата, числеността на лисиците трябва да се ограничи до 1-2 двойки на 10 квадратни километра. Не бива да се подценява и регулирането на числеността на чакалите и останалите хищници с по-висока плътност. В населените места трябва да се ликвидират скитащите кучета. Всички останали кучета, в това число и ловните, трябва задължително да бъдат ваксинирани.