Влюбените медии и небесният премиер
/ брой: 4
Очевидно срокът на опозиционност тези дни в българската журналистика е три дни. Не повече, не по-малко. Точно толкова издържа Коректният вестник, преди да се самоомагьоса от любов към властта и да започне да пръска радостни възгласи на копнеж по премиера.
И така, научаваме с гръмко заглавие, че "Борисов ще бди над Първанов". Дописката съдържа абсолютно неновинарския факт, че НСО ще пази Първанов дори и след като той сдаде поста си на 22 януари. И след това се прави вълнуващият извод, че ако кабинетът осъществи идеята си (все още е само идея) НСО да мине под шапката на МС, тогава в страната щяла да се наблюдава пикантната ситуация Борисов да пази (още по-поетично - да бди) за Първанов. Това е като невъзможно уравнение с много незвестни, което цели единствено да оближе сегашната власт с върховно удоволствие.
Ако подходим логично към ситуацията, ако НСО пази Първанов днес, заглавието трябва да е "Първанов бди над Първанов", а ако се отнася за периода след 22 януари - "Плевнелиев бди над Първанов". Не за първи път обаче в митологията на послушната журналистика единствено Борисов е в състояние да се грижи за абсолютно всичко. Няма как да има свят, ако Бойко Борисов не мисли за цялата Вселена. Да си спомним и друг легендарен случай в журналистиката, когато столичен вестник излезе със заглавие "Сватбен подарък за младоженци" и подзаглавие: "По-малко данъци за младоженци с кредит", а от дописката се разбираше, че кабинетът е решил да направи точно обратното - да премахне тази екстра за младите, въведена от презряната тройна коалиция.
Това не е журналистика. Това е явление от някакъв антисвят. Репортерство от обратната страна на Вселената. Журналистика на пречупения гръбнак и страстната любов към властта. Този тип репортерство е обществено престъпление. Както хирургът няма право да ти остави скалпел в корема, така и журналистиката няма право да бърка в мозъка ти по този скандален начин и да те манипулира така, все едно си цирков тюлен. Когато медиите въздишат от любов по властта, в крайна сметка го отнася цялото общество. Защото медиите съществуват, за да бъдат критичен глас, вечен трън в петата. Когато те се превърнат в килимче, което се саморазстила пред управлението в мазохистичен възторг, хората започват да изпитват усещането, че живеят в абсурден, авторитарен свят на подменени истини, подменени стойности и с премиер, който в медиите е въплъщение на небесен ангел.
Кризата на критичната журналистика в България е криза на целия обществен модел, защото без критика не може да има демокрация. Това е криза на демократичното мислене, а когато медиите се продадат на мракобесието, за обикновените хора става невероятно трудно да се чувстват съпричастни към своята държава, дори към своя собствен живот.
Любовните заглавия обаче вършат работа само до време. След това остава кипящото недоволство. Колкото повече любовни заглавия има, толкова повече премиерът трябва да знае, че където й да отиде, хората ще го освиркват.
Това просто ще е техният начин да бъдат истински журналисти.