Властта в БСП

Всяка политическа партия по своему решава проблема за властта както в държавата, така и вътре в себе си. Това е нейният най-важен проблем и по начина, по който го поставя и се разрешава, зависи нейната съдба, формите на съществуването й и влиянието й в обществото.
БСП обаче свенливо отминава този проблем. Тя се мъчи да го назове по друг начин, за да не му придаде груб израз и за да не дразни членовете и симпатизантите си, че иска власт, управление и ограничения. Не е случайно, че и БСП повтаря като другите, че не иска властта заради самата власт и на всяка цена. Тя вече повече от 20 години повтаря, че е демократична, че позволява различни мнения, че никому не налага решения, а и че самите решения се взимат в достатъчно широк кръг, за да носят в себе си волята на мнозинството. Но именно властта е

волята на мнозинството

- дори и когато това "мнозинство" е сведено да едно ядро или дори до една-единствена личност, налагащо своите разбирания и диктуващо поведението на партията. Невинаги, когато се премълчава един проблем, той не съществува или, че е благополучно разрешен. Напротив, това означава в повечето случаи, че или не се осъзнава неговата значимост, или че още не се признава безпомощността да се намерят възможности той да бъде правилно формулиран и неговият реален смисъл да се открои в цялата му пълнота. 
Такъв проблем за БСП е проблемът за властта в нея. Т.е. за това как тя се управлява, от кого, за какво, в полза и във вреда на кого. Ако го поставим загрижено, добронамерено и отговорно, ще видим, че работите никак не са добри и че именно тук се крият причините за повечето слабости и несполуки на партията. БСП болезнено преживя необходимостта да съществува в нов тип общество, което не й дава право да бъде единственият политически субект и безапелационно да управлява държавата. Но горещите застъпници за нейното социалдемократизиране и превръщане в "партия от европейски тип" я убедиха, че това трябва да стане чрез вътрешно разхлабване и отказ от основни принципи на нейното строителство, утвърждавани и развивани през цялата й история чрез преодоляване на грешките, които тя самата е вършила. БСП се отказа от т.нар. демократически централизъм и разхлаби вертикалните връзки, без да успее да затегне хоризонталните. Нейните тогавашни "партийни строители" и идеолози й внушиха, че демокрацията в партията е не доброволно възприетата и осъзната дисциплина, а многото говорене и безкрайните възражения срещу лидерите й и срещу нейните по-горни ръководни органи, както и прехвърлянето на почти всички властови функции на местните структури. Вертикалната подчиненост, характерна за "демократичния централизъм", бяха заменени с координации, а вместо решения за безпрекословно изпълнения - със съвети, консултации и препоръки.
 
Вместо хармония се получи противоречие

между различните равнища на властовата йерархия и обособяване на своеобразни "партийни феодалчета" по места, неприкосновени и неподатливи на волята и решенията на органите от по-горното равнище. Всеки получи правото да бъде власт и да оспорва решенията дори и на конгреса, да се изказва по всички въпроси, без да се съобразява дали тези изказвания отговарят на някаква официална позиция, която по принцип се формира от най-висшето ръководство.
Това бе направено уж за да се разшири основата, но пък се обезличи и обезсили върхът. Ето, в София, Пловдив и Варна в градските партийни организации са обособени районни организации със свои ръководни съвети. "Над" тях уж стоят градските съвети, но те са ограничени и често безсилни да наложат решенията си над районните съвети. Знам от личен опит колко често се появяват непреодолими противоречия между районните ръководства и градското. Не са редки случаите, когато районният съвет направо бойкотира градския. Над тях уж стои областният съвет, но начинът, по който е конструиран, го прави безпомощен и без почти никакво влияние върху общинските организации. Най-много той да върви срещу градското ръководство на най-голямата партийна организация и да пренебрегва (например при формиране листите на народните представители) решенията и волята на тези организации. Всъщност неговата основна функция сякаш е само подреждането на листите.
Не може властта да е силна, когато вертикалните връзки са изтънени, а често и прекъснати. Такива са те в БСП. Затова не са редки своеобразните бунтове на местни организации срещу едно или друго решение на Националния съвет и мнение на председателя на партията. Аргументът "ние по-добре познаваме обстановката" е тяхното право да бъдат "независими", "смели", "открити", а всъщност - рушители на единството и силата на партията.
Няма реална власт без солидна основа. За една партия "солидна основа" означава широка мрежа от функциониращи активно местни организации. В днешно време "активност" не означава да провеждат чести събрания, а преди всичко да участват в различни политически акции, да организират и провеждат избори, да агитират и убеждават хората да избират БСП, да й вярват и следват. Но най-често те коментират вътрешнопартийните разпри, а когато дойде време за избори, трудно събират членове за секционните комисии, наблюдатели и застъпници. Затова и най-често намират случайни хора за тези длъжности, които не си гледат сериозно задълженията, пропускат машинациите на опонентите и от тях почти няма полза.

Слабостта на основата се възпроизвежда

в дисхармония във върха. Нестабилността "долу" се пренася като хаос "горе". Вертикалната власт не е в състояние да наложи необходимия ред и дисциплина. Как иначе да си обясним публичните критики към ръководството, председателя и политиката на партията от членове на националното ръководство. Що за партия е БСП, щом нейните лидери не са единомишленици и не са в състояние да изгладят вътре в ръководството разногласията и противоречията си и с особена охота и наслаждение търсят медиите, за да им придадат публичност. Коя друга партия така недоволства от правителството, което е избрало или подкрепило? Коя друга партия толкова яростно се нахвърля върху своя председател и по телевизията му иска оставката или го обвинява в стотици грехове? БСП е тази, която сваля своите правителства с непремерени изказвания и действия, които му пречат, притискат и правят невъзможен живота му. А властта в партията не успява да сваля напрежението и овладява конфликтите - да не говорим, че е безсилна да овладее своите ръководни членове и да ги накара да бъдат сдържани и да не вървят срещу нея. Продължават соловите изяви на неколцина от висшето ръководство и бивши народни представители (такива като Георги Кадиев, Страхил Ангелов), повтарящи как БСП не се променя, как ще изгуби изборите и пр. Нито председателят, нито Националният съвет обаче притежават механизми, с които да пресекат техните действия и ги поставят на мястото, което заслужават.
Че кой ще гласува за партия, която себе си не може да оправи, на себе си пречи и не вярва и не подкрепя ръководството си! Да не би обществото да е сляпо и глухо и да не умее да си вади изводи?
Това е най-драстичната и пагубна слабост на властта в БСП. Ако тази слабост не бъде отстранена, тя ще ерозира напълно партията. Не става дума за свободно изразяване на критики и лични мнения, за демократизъм, спорове и дискусии, а за чиста проба разхайтеност на властовия корпус на БСП. Така не се изправят грешките и недостатъците.

Това не е говорене очи в очи

не е честен и искрен подход, а политическо безкултурие и недоразвитост. Когато липсва съзнание за отговорност, трябва да се въведат уставни механизми, които да възпират нездравите желания за изява. Говоренето по телевизиите и медиите не е говорене в партията, не е грижа за нейното организационно и политическо здраве, а сериозна болест, която трябва да се лекува спешно и ако е нужно - дори оперативно. Колко време беше нужно, за да се реши проблемът "АБВ". Колко приказки се изприказваха дали трябва и могат ли разколниците на бъдат изключени. И защо бе цялата тази дълга и срамна церемония? Защото в устава на партията не е дадено право на ръководството да изключва. Разколниците се бранеха с аргумента, че защищават друго мнение, че искат промяна в партията, че работят за нейното добро. Дори и да са имали някакви добри намерения, те нарушиха основни принципи на партийната дисциплина и партийното й строителство, поради което трябваше незабавно да бъдат взети възпиращи мерки срещу тях.
Очевидно е, че са нужни промени в БСП! В нейния устав непременно трябва да се запишат строги мерки срещу разкол, уронване престижа на партията, непризнаване и публично отричане  утвърдената от висшите органи партийна политика, неподчинение и дискредитация на председателя. Аз не казвам отново да се въведат тоталитарни форми и методи на ръководство, но това, за което говоря, не е проява на демокрацията, а безвластие и хаос. Време е да започне разговор върху проблема за властта на партията и за промени в основополагащите принципи на нейното устройство, ръководство и функциониране. БСП е политическа партия, призвана да устрои обществото върху принципите на социалната справедливост, да го промени и създаде нов тип общество и държава, в която да има ред, а не някакво сборище, разпасана команда или клуб. Тя повече не може и не бива да съществува в сегашния си псевдодемократичен вид с разрушени вертикални връзки. Мисля, че от обглеждане се нуждаят и т.нар. идейни течения, които също внасят известен дисонанс в партийния живот и компрометират партийната власт. Различното им мнение е ценно, но нека бъде споделяно не на пресконференции и по телевизиите, не в публичните интервюта на техните ръководители, а в самата партия и да не се обиждат, когато не го възприема мнозинството. 
Властта в партията е също толкова важна и реална, колкото и в държавата. Който не умее да управлява себе си, не е способен да държи и държавното кормило. С тези неща, както се казва, шега не бива. Нека не забравяме това!