Влакът на Вапцаров

Димитър ДЕЛИЙСКИ 

Онзи ден потърсих в интернет изображения на стари локомотиви и попаднах на великолепната от техническа гледна точка статия на локомотивния инженер Димитър Деянов "Последното докосване". Беше посветена на железницата от Кочериново до Рилския манастир, илюстрирана с рядка снимка: малко като детска играчка локомотивче, влачещо влак, натоварен с трупи, спрял на гара Бараково. Добрият инженер добросъвестно описваше локомотивчето - как се казва, откъде и кога е внесено в България, колко тежи, колко тона влачи, какви въглища гори и т.н., и т.н. Всецяло погълнат от личността на локомотивчето, изобщо не беше обърнал внимание на личността на човека пред него, който с ведро лице удържаше целия влак с огромния му товар, протегнат чак до хоризонта. За разлика от заслужилия инженер Деянов, този човек е описал картината на снимката така:
      Влак пред гарата протегнат.                Влак напред лети, лети!
      А отпред пред влака чака                          Но машината сама
      горделивата машина                                  не върви - трябва пара!
      и кълба от дим изскачат                           Кой я кара?
      и се пръскат над комина.                           Машиниста и огняра.
Откъде съм запомнил този текст? Мама и татко отвориха първата (и единствена досега) книжарница в град Септември, тогава Гара Сараньово. Мене ме отглеждаха под тезгяха. Разглеждах си книжки с картинки. Научих се да чета на 5 годинки. Като гараджийче, много обичах локомотивите и влаковете, които по цял ден сновяха пред прозорците на книжарницата. Веднъж ми попадна книжка по моя вкус - на корицата имаше нарисуван локомотив, летящ по релсите право към мен, над него една дума - "Влак". На всяка лява страница имаше картинка, на дясната - текст. Няколко дни се занимавах с тази книжка, на следващия ден я нямаше - татко беше я продал. Никога повече не я срещнах в живота си, но някои куплетчета сами се бяха запечатали в детската ми памет, та досега. Като пораснах, разбрах, че тази книжка е написал Никола Йонков Вапцаров за нас - децата.
Не е вината само на добрия инженер Деянов, че пред малкото локомотивче не е съзрял голямата фигура на Вапцаров. Вината е на всички, които са виждали тази снимка, които са се занимавали и сега се занимават с историята на Рилската железница и даже искат да я възстановят. А дали ще възстановят паметника на Вапцаров на гара Кочериново?
Какъв момент от живота на Вапцаров отразява тази снимка на гара Бараково? Виждаме го млад, здрав, красив, влюбен и напорист. Готов веднага след снимката да продължи туристическия си поход, за който се е приготвил, както личи от облеклото му и бастуна. Накъде е тръгнал? Ами естествено - към Горна Джумая при неговата Бойка. След известно време са се венчали в  същото това Бараково.
Когато започва работа в Българска горска индустрия в Кочериново, Вапцаров дели една стая с Любен Емануилов Стойнов, с когото обслужват на смени една и съща парна машина. Животът ме събра в Казанлък с бай Любен след пенсионирането му през 1969 г. Тогава се пенсионираха и съучениците на Вапцаров от Морското училище във Варна, които работеха като техници във военния завод "Арсенал" - Иван Павлов и Георги Чолаков. Те наричаха себе си "морските", а Вапцаров - Моряка. Дружбата на тримата беше превърнала семействата им в по-сплотени от роднински. От тримата ми останаха спомените им и снимките им с Вапцаров. Когато започна да прави "Летопис за живота и творчеството на Вапцаров", Бойка Вапцарова малко късно ги потърси - бай Любен беше вече починал, болестите бяха налегнали бай Георги Чолаков и Иван Павлов, но аз предвидливо бях записал спомените им и ги предадох. Бай Любен Стойнов описваше подробно съвместния си живот с Вапцаров и любовните му перипетии с Бойка и тя много съжаляваше, че не го завари жив. След нейната смърт намерих още две хубави снимки от службата на Вапцаров на миноносците. Дано вестникът публикува и тях, та добре да си спомним Човека, който даде живота си, за да имаме "радост в очите", чийто влак спря на гара Безсмъртие на 23 юли 1942 година.
В 21 часа. Не по разписание.