Владимир Путин няма алтернатива в Русия

Петър Кънев е роден на 18 декември 1953 г. в с. Миладиновци, Ямболска област. Инженер по професия. Управител на полиграфична група "Демакс". Беше народен представител от левицата в 40-ото Народно събрание. По покана на руския парламент той ще е един от наблюдателите на президентските избори в Русия.

"Трябва да намерим този баланс в отношенията към Русия, който ще е полезен за България, а не полезен за Америка или за Русия."

- Господин Кънев, президентските избори в Русия винаги са предизвиквали голям интерес, но при сегашните като че ли вниманието е двойно по-голямо. Защо е така според вас?
- Всъщност невинаги е било така. Но в момента Русия навлиза в един много интересен етап на преструктуриране на политическото пространство. На пръв поглед не се случва нищо ново - Путин беше два мандата президент и по всяка вероятност сега още на първия тур ще спечели. Защото балотаж, поне засега, социолозите не предвиждат. Значи Путин отново ще стане президент и в това няма изненада.
- И на тези избори вие ще бъдете наблюдател, знаете ли къде ще бъдете по време на вота?
- Политическата ситуация в Русия в момента е коренно различна от изборите преди 5 години, когато Медведев стана президент. Аз съм доволен от поканата, която имаме от един институт към руския парламент - ние с Антон Кутев ще бъдем единствените български представители на руските избори, поне такава е информацията, която имам до момента. Ние бяхме поканени и на парламентарните избори, сега ще бъдем наблюдатели и на президентските. Предварителната ми информация е, че ще бъдем във Воронежка област, това е по разпределение на Централната избирателна комисия на Русия. Наблюдателите се въртят на ротационен принцип. От петък ще бъдем в Русия. В събота най-вероятно ще бъдем вече във Воронежка област, неделя през целия ден ще сме там, а в понеделник ще участваме в една пресконференция на обяд и вечерта се прибираме в България.
- А в какво се изразява променената политическа обстановка в Русия, за която говорихте, къде виждате разликите?
- Разликите са в това, че каузата, заради която руският народ гласува в началото за Путин и го изтласка напред, беше за възстановяване на държавността в Русия и връщането на Русия в рамките на една велика държава.
По време на двата мандата на Путин и на мандата на Медведев тази задача беше изпълнена. Русия е световна сила, с Русия се съобразяват всички. Онзи разпад и полуразпад на руската държава, който го имаше по времето на Елцин, отдавна вече не съществува. В същото време в Русия течаха процеси по създаването на една средна класа, която вече е факт.
- Путин набляга на този въпрос в своите статии сега, когато готви програма за бъдещото си управление.
- Да, именно. Тази средна класа сега вече се събуди и реши, че тя не може да бъде просто средна класа на заплата, а иска да участва в управлението на държавата.
Много са интересни процесите там. Може би най-интересно беше определението на политолога Иван Кръстев, изразено в статия неотдавна. Той е един от малкото познавачи на руската действителност и отбеляза, че "всички се страхуват от Путин, но никой няма да съжалява, ако Путин стане отново президент".
Светът в момента е в турбулентна зона. Тя започна от събитията в Тунис, а после вълната на нежни и не толкова нежни канибалски революции промени политическата карта на целия Близък изток. Подобни процеси текат и в доста мюсюлмански държави. На фона на събитията, които предстоят или вече стават в Сирия и в Иран, руските хора и интелигенцията, и естаблишмънтът, и бизнесът са притеснени от сериозно разбутване и разместване на картите по политическия ландшафт на Русия.
- Значи според вас Путин ще е изборът на хората, които искат стабилност и последователност в политиката в тези бурни времена?
- Да, Путин не се харесва на Запада, но те предпочитат да работят с Путин, отколкото със Зюганов.
- Как обаче да си обясним тогава реакциите на западните медии - там се набляга предимно на протестите срещу Путин, дава се думата основно на неговата опозиция и официалният му образ е рисуван единствено в мрачни тонове?
- Защо смятате, че трябва да гледаме западните медии, а не българските?
- Българските медии копират изцяло стила на западните. Те по същия начин демонизират образа на Путин.
- Съгласен съм - те действат по абсолютно същия начин. Но това е нормално - Русия е един потенциален конкурент на западните държави. Обяснимо е защо медиите се притесняват от силна Русия.
Самият аз бях изумен от представянето на събитията в Русия веднага след парламентарните избори. Бях свидетел на тези събития, защото българските наблюдатели бяхме настанени в хотел "Метропол", а и двата митинга бяха именно пред него. Видях ги. Бях изумен след това, като гледах как Би Ти Ви в България и още няколко български телевизии и медии представяха надълго и нашироко репортажи за огромното възмущение на руския народ. Всъщност това изобщо не беше така.
- Какви са предизвикателствата пред Путин за следващия му мандат като президент? Какво трябва да направи той?
- Нека бъдем честни - на нововъзникналата средна класа вероятно вече Путин не й харесва. Но там просто няма друга алтернатива. Нима Михаил Прохоров е някаква алтернатива? Най-странното е, че на митинга на опозицията буквално преди 15 дни говориха точно Михаил Прохоров, Алексей Навални и Алексей Кудрин.
А кои са тези хора? Кудрин е човекът, който в последните 11 години беше на практика втори човек в руската държава като министър на финансите. Той беше олицетворението на финансово-икономическата политика на Путин и Медведев. Точно Прохоров е човекът, срещу когото младите въставаха, той е олицетворение на руската олигархия, която вече влезе и в политиката и иска да си гарантира власт.
И ето кои се оказаха изведнъж изразители на общественото мнение - Навални, който е завършил в Америка, изразител на въжделенията на средната класа, Прохоров - мултимилиардерът, политологът и олигархът, и Кудрин, който беше част от екипа, един от най-уважаваните хора на Путин. Ето защо хората не виждат алтернатива в тях.
- Казахте, че алтернатива на Путин няма, това не е ли по някакъв начин проблем за него?
- Аз съм абсолютно убеден, че Путин няма да има проблем със своето избиране. По-скоро не знам доколко той ще може да работи с този кръг от хора и лица, които досега бяха във върхушката, начело с Медведев. Предстоят много тежки моменти. За мен големият проблем е не как Путин ще спечели тези избори, а какво ще прави след тях.
Защото синдромът на всички политически класи в Европа е един и същ, а в това число влиза и Русия - средната класа се чувства безкрайно откъсната от политическата класа. В момента тези процеси текат и в Америка, и в цяла Европа - средната класа започва да чувства тежест в политическия живот. И тя вече иска не просто да бъде фон на политиката, тя иска да създава политиката.
- Значи големият проблем е как Путин ще намери нов баланс в управлението?
- Точно така. Той трябва да открие баланса между интересите на велика Русия и интересите на тази класа, която иска да участва в управлението.
- Когато медиите тук говореха за парламентарните избори в Русия вниманието беше свръхфокусирано върху нарушенията. Вие бяхте наблюдател - наистина ли нарушенията бяха толкова много?
- Ще ви цитирам отново Иван Кръстев, защото бях много приятно изненадан от изключително точния му изказ: "според много западни наблюдатели нарушенията на изборите в Русия не бяха повече, отколкото обикновено, и второ - не бяха повече, отколкото в доста демократични държави, в това число и България". Става дума за парламентарните избори.
Наблягането върху този факт се дължи на идеологемата, на битката Русия - Америка. Тя продължава вече десетки години и скоро няма да свърши. И когато говорим за битка, винаги говорим за пари. И то за страшно много пари.
- На фона на тази битка Русия - Америка как виждате ситуацията в България? Балансирано ли е нашето отношение към тях, успяваме ли да намерим този прословут баланс?
- Големият проблем на нашата политическа класа е, че никога в рамките на последните сто години не сме намерили баланса в отношенията с Русия и останалия свят. Ние непрекъснато се клатим от крайна русофобия в крайно русофилство. Ние трябва да намерим този баланс в отношенията към Русия, който ще е полезен за България, а не полезен за Америка или Русия. За съжаление и в момента не го намираме. И в момента има групичка  българи, за които русофилството или русофобството е поминък.