Имена
Владимир Голев и пиринските небосклони
100 години от рождението на писателя
/ брой: 166
От редактора
Скъпи читателю!
В приложението за литература, изкуство и култура ще отбележим 100-годишнината от рождението на Владимир Голев с думите на Боян Ангелов, ще си припомним и неговата поезия. Новата стихосбирка на Стоян Георгиев "Странен пантеон" ще представи Георги Н. Николов.
Приятно четене.
Боян АНГЕЛОВ
За съжаление стана обичайна практика да се сещаме за отишлите си от този свят големи български творци на техните кръгли годишнини. Такъв е случаят и с поета, публициста, драматурга, белетриста, общественика Владимир Голев (20 август 1922 - 15 юли 2011). Някой би казал, че времето е забързано и несигурно, но несигурността не ни извинява, когато трябва да отдадем необходимото уважение на достойните творци. А Владимир Голев е един от тях. Той не тръгна да си създава "демократична" биография след промените през 1989 г., както това направиха немалко писатели. Като истински благородник той се затвори в собствения си свят, за да създаде поредица от романи, повести и стихотворни книги. Твореше неспирно до края на достолепния си живот.
С Владимир Голев се запознах в началото на осемдесетте години на отминалия век. Често се отбивах по негова покана в кабинета му на столичния площад "Славейков", където бе редакцията на списание "Септември", а той бе негов главен редактор. И сега този просторен апартамент е собственост на Съюза на българските писатели, но тогава там сякаш бе концентриран духът на елитарната родна литература. Разбира се, че не бях единственият, който изпита добронамереността и поощренията на Владимир Голев. Просто той бе разбрал, че без да се помага на младите, българската литература е обречена на бавна и мъчителна гибел. За разлика от доста негови колеги писатели, Владимир Голев намираше време да беседва с младите творци на писменото слово, да им дава съвети и да ги окуражава.
Роден под бистрите небеса на Банско, Владимир Голев остана и в творбите си, и в живота истински родолюбец, за когото Отечеството беше съдбовна и сакрална дума. Десетки са заглавията на книгите му и ще изброя само някои от тях, без да правя анализ на тях: стихосбирките "Знаме над Пирина", "Жертвоприношение", "Бряг", "Пред есен", "Късни признания", "Отговорност", "Ако случайно остарея", "Бъди ми ти всичко"; романите "Мълчи или умри", "Капан за наивници", "Всичко отначало", "Спомени за старата къща"; "Малки фантастични повести и новели", пиеси, публицистика, книги за деца...
В днешното време е важно да се връщаме към сътвореното от писатели като Владимир Голев. Защото в книгите му има житейската мъдрост на талантливия човек, на добротвореца и любородеца. Без изкуствен патос и фалшива декларативност, неговите стихове стигат до чувствителните кътчета на душата, до интимните и съкровени помисли на всеки човек.
Стихотворения от Владимир Голев
Пред есен
С лисичи стъпки се изнизва времето,
отиват си годините, белеем.
Макар и здраво да седим на стремето,
на живота нишката тънее.
Духа вятър северен, прозират
гнезда обезлюдени - иде есен.
Много плод оставихме надире
и пътя ни не бе ни тих, ни лесен.
За тоя свят, за тоя мирис земен
опъвахме си нервите до скъсване.
Ний всичко дадохме преди да вземем,
да бъдем други - вече късно е.
Сбогуване с лятото
Отиде си... И слънцето. И пясъка.
И плажа с пъстроцветните мъниста.
Сънувайте вълни и морски плясък,
тъгувайте,
плачете, ако искате.
Отиде си... Настръхналите вечери
по камъните лягат като кучета.
Не чакайте, не го зовете вече -
лятото изтече като ручей.
Така жадуващи неповторимото,
желаем да го върнеме обратно.
Но то е в своя бяг неумолимо
и като всяко чудо - еднократно.
Участ
Не съм роден за весели компании,
за пирове и шумна суета.
Неизразимо повече ме мами
магията на простите неща.
Омрази и кресливи славословия
минават непонятни покрай мен
и чужди са ми тежките условия
на славата и блясъка студен.
Навярно и така ще си отида
с онази моя странна тишина,
в сърцето си затворил като мида
една любов голяма и една страна.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.