Влади без подарък

Краят на този месец е формалният срок, до който страната ни трябва да подаде документи за влизане в т.нар. чакалня на еврозоната. Даже финансовият министър Владислав Горанов очакваше поканата за присъединяване да бъде подаръкът за рождения му ден на 30 април. По всичко изглежда обаче, че Влади ще остане без подарък. 

Че финансовият министър ще се окаже с празни ръце, стана ясно още в края на януари, когато темата за еврото катастрофира, защото премиерът Борисов неочаквано включи на задна скорост. На тържеството за 30-годишнината на КНСБ той заяви, че "докато няма абсолютен консенсус, увереност по темата за еврозоната, няма да насилваме влизането ни в чакалнята". Той удобно пропусна, че консенсусът изчезна заради нескопосания начин, по който Менда Стоянова и компания искаха да направят налагащите се законодателни промени. Те бяха пробутани между две четения на друг закон и не бяха съпътствани с грам обяснение, че никой и под никаква форма няма да променя фиксирания валутен курс. Това логично създаде хранителна среда за спекулации, някои от които основателни. Появи се и хипотезата, че това е поредното премиерско танго по потенциално опасна тема, в която той се чувства несигурен. Това обаче, поне засега, не означава, че България се отказва от чакалнята, макар че последните Му изяви по проблема правят следващите стъпки много по-трудни. А излъчването на противоречиви сигнали в случая е стратегическа грешка. 

Сроковете вече са нереалистични, призна и шефът на БНБ Димитър Радев. Според него страната ни е сгрешила в последната криза преди десет години, когато политиците са решили да изчакат с тази стъпка. През 2011 г. Симеон Дянков се отказа от еврозоната, защото била нестабилна. Сега трябва да бъдем сигурни в едно - политиците ще използват сегашната пандемия като оправдание за всички днешни и бъдещи провали. Казусът с чакалнята на еврозоната го показва.