Виждам светлина за нашия спорт

Таню Киряков е роден е на 2 март 1963 г. в Русе. Попада в Спортното училище в града като футболист, но след шести клас покрай баща си започва да се занимава със стрелба. Двукратен олимпийски шампион по спортна стрелба - титлите е спечелил в 2 различни дисциплини - на 50 м с въздушен пистолет в Сеул 1988 г. и на 50 м с малокалибрен пистолет в Сидни 2000 при дебюта на дисциплината като олимпийска. 47-годишният русенец е и бронзов медалист от Олимпиадата в Атланта 1996 г., също на 10 м въздушен пистолет. Киряков има 2 световни и 3 европейски титли, както и много медали от световни купи. От 2000 до 2009 г. е и треньор на националния отбор.

- Господин Киряков, преди няколко месеца имахте разногласия с федерацията. Какви са отношенията ви в момента?
- Чисто служебни. Аз винаги ще имам такива разногласия. За мен това са хора, които не знаят какво правят. Това е истината.
- Виждате ли светлина в тунела на българския спорт?
- С тази програма, която се въвежда от Министерството на спорта, да. Трябва обаче да се стиковат релациите със спортното министерство и спортните училища. Давам ви малък пример. За да участва един ученик на състезание, му трябват поне 12-13 часа. Той обаче има право да отсъства от училище само 15 ч. Това означава, че за 1 месец ще изразходи лимита и ще трябва да повтаря годината. Смятам, че за спорта е възможно да бъдат направени изключения. Иначе според мен е похвално, че ще се диференцират спортовете и ще се изискват резултати срещу финансирането, защото вече 20 години това не се прави. Надявам се това да помогне на българския спорт. Сега всяко дете, което идва при нас, пита: "Какво ще ми даде този спорт?" Ние едно време го правехме за идеята. Сега вече идеалисти няма, има финансисти.
- Как федерацията приема новата система, която предстои да се въведе?
- Аз им казах, а те не успяха да намерят сайта, поне за да я прочетат. Така че разсъждавайте сами как я приемат.
- Никак засега?
- Те преди няколко дни разбраха, че ще се въведе такава система. За какви действия да говорим?
- А дали ще им хареса, след като се запознаят детайлно?
- Не, няма да им хареса, защото чрез нея ще бъдат отделени парите за олимпийска подготовка. Точно това, което иска треньорът на Ваня Стамболова - Георги Димитров. С тази система кой каквото заслужи, това ще получи, а на нашата федерация няма да им хареса.
- Т.е. през федерацията няма да минават пари?
- Не, ще минават, но за подготовка няма да бъдат отделяни толкова много. Това е нормално, но ще се отрази на всички клубове. Те самите са си виновни, защото когато избираха това ръководство, не си правеха сметка, че ще дойде такъв момент. Аз го знаех обаче. Не може да има една кошница, в която постоянно да се хвърля, да се разхвърля и да няма край. Някой трябва да каже "Стоп!", за да го разберем. А тя, кризата, го казва, никой друг.
- Кога ще бъдат положени основите на реформата?
- Системата вече е заложена и по нея трябва да бъдат направени всички програми за олимпийска подготовка. Тя ще се въведе, и то най-скоро. И ако се получи замисленото, аз ще бъда един от най-големите й поддръжници. Смятам, че реформата трябва да бъде въведена веднага. Жалкото е, че не останаха хора като нас. Аз, Мария Гроздева, Йордан Йовчев и Румяна Нейкова, ако се съгласи. Има ли още 10 състезатели от нашия ранг, системата ще работи безупречно. Тя и сега ще функционира, но за кого? За една шепа спортисти. Без големи състезатели да не чакаме големи резултати.
- Имал ли сте предложения да се състезавате за други държави?
- Да, имал съм, но миналата година. Преди няколко месеца имах оферта от 2 държави за треньорска дейност. Но докато не реша проблема с травмата, няма да правя нищо. А и с министър Свилен Нейков сме много добри приятели и сега не е редно да го издъня и да си вдигна чукалата нанякъде. Колкото мога, ще помогна.
- Има ли млади таланти в стрелбата?
- Има. За олимпийските игри в Лондон обаче няма. Имаме 2 момчета в дисциплината пушка. Надявам се за Игрите в Рио де Жанейро 2016 да ги подготвим. Но това не значи, че сега трябва да ги спрем да не участват на състезания. Това ще е "криворазбрана цивилизация". Ако успеят да направят нещо за Лондон - добре, но никой не трябва да ги включва в сметките за медали. Скокът трябва да стане за следващата олимпиада. Тук на вътрешните състезания показаха, че имат способностите.
- Наскоро получихте наградата "Златно лъвче" на Пресклуб "България", която се връчва на състезатели и треньори с изключителен принос към българския спорт. Как я приемате?
- Благодарен съм на клуба си "НОВЕ спорт" и на г-н Васил Божков. Тази награда е преди всичко за тях. 17 години съм в този клуб. За мен са достатъчни резултатите, които давам, и това, че нося радост на българския народ в тези тежки времена. Хубаво е, че има такива награди, жалкото е, че няма много български спортисти, които да ги печелят в последно време. Надявам се това, което започва да се прави в Министерството на физическото възпитание и спорта, да даде резултат.
- Появиха се информации, че контузията на  лакътя ще ви накара да спрете със спорта. Каква е истината?
- Не знам откъде сте го чули, но няма дим без огън. От месец май насам, след като се върнах от турнира за Световната купа в Китай, имам проблеми в лакътя. Това е стара травма - и преди съм имал болки на същото място. Направих един курс физиотерапия и болката отшумя. Може би това ме е подлъгало да не вземам други мерки. Аз не мога да чакам и да си дам почивка обаче, защото, ако един ден не съм пет-шест часа в залата, значи не съм направил нищо. Може би вината си е в мен, че се натоварвам толкова, а е трябвало повече да слушам лекарите. Ходил съм по лекари, те имат различни мнения. Един от тях ми каза, че не ме гледа като спортен, а като нормален лекар. Той ми обясни, че трябва да се оперирам, защото след време няма да мога да вдигна и чаша. Един немски лекар пък ме успокои, че "ако това е неговият лакът", не би го оперирал. Ако не се наложи операция, ще продължа с тренировките по малко до момента, в който видя, че не става. Тогава аз сам ще го обявя... Този, който вече смята, че не ставам, ако има смелостта, да застане пред мен, аз ще си хвана пистолета и колкото и да ме боли, ще гръмна. Няма да го убия обаче...
- Болката ли е основният проблем?
- Не, не е проблем болката "да се затъпи" с лекарства. Техниката, която използвам, ми пречи да тренирам нормално. Появява се тремор, който става неконтролируем. Понякога губя и чувствителност на пръстите и самият захват на пистолета става различен. Той обаче трябва да е еднакъв от първия до 60-ия изстрел. Операцията не ме притеснява. Попитах какво ще стане след нея, дали ще мога отново да се подлагам на натоварвания. Ако ми бъде гарантирано, че ще мога, няма проблем да се оперирам. Нито един специалист обаче не може да ми отговори, защото няма такава практика. Мен не ме е страх от операцията.
- Ще успеете ли да се възстановите за Олимпиадата в Лондон?
- Ако зависи само от здравословното ми състояние, ще участвам. Но първо трябва да спечеля квота. Досега не съм пропуснал олимпиада. Винаги съм бил на финал. Моето желание е да продължа. Но дори да пропусна Лондон, до Рио де Жанейро ми се струва много близко. Една почивка от една година няма да ми се отрази зле. Ще се напънем за следващата. Нищо, че са ми побелели косите. Не съм най-старият. Има един швед, който е започнал на 45 години, а сега е на 77. До преди 7 години вземаше медали. Е, с бастунчето няма да ходя. Не знам за някой спортист, който да е казал: "Ще карам 5 години и ще се откажа." Това е начин на живот и изява - спортът просто дава всичко.
- Олимпийските ви титли идват през 12 години, да очакваме ли все пак победа и в Лондон?
- Бих предпочел да са през 4 години, щеше да е по-добре от финансова гледна точка (смее се). В тази бъркотия от 1988 до 2000 г. спортът вървеше на автопилот. Ще има пари, няма да има пари, ще има подготовка, няма да има подготовка, тази подготовка ще е 50%. Само че в спорта не можеш да кажеш 20% или 50%. Значи аз да не тренирам 7 часа, а 1 час и 40 минути. И на пазара да съм, няма да продам картофите за толкова кратко време. Дистанцията от 12 години между титлите е просто съвпадение. Страшното е, ако ги бях взел през 32 години. Тогава щеше цял свят да ни се смее. Времето до Лондон е и много, и малко. Предстои ми съвсем скоро консултация при бразилския специалист Татадшиба в Тюбинген, Германия. След това ще видя какви състезателни резултати ще покажа. Ако ме удовлетворяват мен, а не някой друг, ще мисля за европейското. Ако не - няма смисъл да харчим парите на данъкоплатеца.
- Пазите ли си късметлийския анцуг?
- Той не е късметлийски. Аз робувам само на удобството. Не съм го носил в манастир или черква, да го освещавам. Един приятел, юрист, дори искаше парче от него за кадем, но аз съм го забутал някъде. Сега не мога да си намеря анцуг, който да ми е удобен. На мен, ако не ми е удобно, не мога нито да спя, нито да стрелям. Аз го използвах само за състезания, защото, ако го носех и на тренировки, нямаше да издържи дълго.