Вицепрезидентът Илияна Йотова: Не е ясно каква е националната концепция за Българската армия и върху кои сили искаме да акцентираме

Не е ясно каква е националната концепция за Българската армия и върху какво искаме да акцентираме. Това каза вицепрезидентът Илияна Йотова в интервю за предаването „12+3“ по БНР. „Не мисля, че атаката срещу президентската институция започна вчера при дебата за F-16 в парламента, а напротив – тя е много отдавна, още през 2017 г., когато още нищо не се знаеше по тези теми. И тогава председателят на ПГ на ГЕРБ Цветан Цветанов директно обвини българския президент в лобизъм, което беше драстичен акт“, заяви Йотова. По повод вчерашния дебат тя посочи, че за първи път е разбрала колко много хора има в България, които разбират от изтребители. „Не ми звучеше сериозно, честно казано. И като български гражданин не успяха да ме убедят кой е по-добрият избор. Не успяха да ме убедят дали експертният характер е по-важен, или политическото решение. Дори и управляващата коалиция не е наясно с това“, каза още тя. Вицепрезидентът обясни, че не е ясно каква е националната ни концепция за Българската армия и върху кои сили искаме да сложим акцент. „Ако ние сме сложили акцентът върху авиацията, да бъдат така добри от Министерството на отбраната да излязат и да кажат, че това е политическата ни линия. Аз чух вчера министъра на отбраната Красимир Каракачанов да казва, че България е морска държава и тъй като е доста размирно в Черно море, ще можем ли утре да поемем и още една голяма сума за кораби например. А в това време казваме колко силна външна граница сме на ЕС, като се има предвид сухопътната ни граница с Турция. И да не стане така, че след това да трябва да се купят още едни машини, които да я охраняват. Не казвам, че е излишно, но питам дали можем да понесем всичко това“, заяви Йотова и попита как кореспондира взетото решение с все по-засилващата се тенденция за Европейски отбранителен съюз.   

В интервю за предаването "12+3" вицепрезидентът коментира и темата за българското гражданство. Според нея сегашното законодателство залага възможности за злоупотреби с даването на българско гражданство. Тя допълни, че е необходимо законово да бъде уредена и дейността на институция като сегашната Държавна агенция за българите в чужбина:

„Тя е създадена с решение на МС, но тя не е обвързана с конкретен запис в нито един закон. Там е предвидено създаването на друга институция, която трябва да изпълни тези функции. Ако правителството в момента реши, че трябва да има такава агенция, дори чувам предложение да има такова министерство – да бъде така добро, да си направи конкретните законодателни промени, за да знаем кой е субектът, който носи отговорността за всичко това“.

"Не съм позволила за секунда някой да ми диктува решенията", каза още Илияна Йотова. 

Атаката срещу президентската институция е от много време, заяви вицепрезидентът. Вчерашният дебат в парламента по темата за изтребителите не е успял да я убеди кой е по-добрият избор. "Дори управляващата коалиция не е на едно мнение за това какво решение трябва да се вземе", категорична е тя.

„Няма как да ме убедят, преди аз да знам като български гражданин каква е националната ни концепция за българската армия“, сподели Йотова и попита дали след време няма да се наложи закупуване на кораби или машини за охрана на сухопътните ни граници например: „Не казвам, че е излишно, а питам – дали можем да го понесем като граждани“. 

В интервю за предаването "12+3" вицепрезидентът коментира и темата Брекзит:

„Европа, която беше заинтересована повече да има споразумение с Великобритания, сега е втвърдила позицията си и като че ли е повече склонна да има Брекзит на всяка цена, т.е. и без споразумение. Това ще бъде катастрофално“. Ето кои са и причините:

 „Великобритания ще загуби дори евентуалното си привилегировано отношение – така както има страни около ЕС, които не са членове, но в някои със споразумения, заедно с ЕС, упражняват определен вид политики и се ползват от привилегии. Един твърд Брекзит означава изключително висока и скъпа цена. Никой не може да изчисли какви ще бъдат загубите както за гражданите на страната, така и за европейските граждани. След гласуването в британския парламент е ясно едно – всички предварителни разговори с Великобритания от страна на европейските държави, всички предварителни договорки и уговорки – за спазване на права на работници, на учещи от едната или другата страна отпаднаха само с едно гласуване. В момента, в който страната няма да бъде част от вътрешния пазар или в облекчен режим и излезе от митническия съюз, даваме си сметка какво ще се случи и по отношение на цени и търговски взаимоотношения“, коментира Йотова. Тя подчерта и въпроса за отговорността на политиците, визирайки бившия министър-председател Дейвид Камерън, който предложи провеждането на референдум. Според нея той не е поел политическа отговорност. В момента Великобритания е изправена пред много трудна задача – как да продължи от тук нататък, смята вицепрезидентът.

„Тереза Мей носи много тежък политически багаж в момента. Тя направи няколко ключови грешки“, каза още Илияна Йотова.

Тя е разтревожена за правата на нашите сънародници на Острова. Според нея България, заедно с други страни, които имат сериозни диаспори във Великобритания, трябва да постави определени условия пред страната за спазването на правата. Тя допълни, че твърд Брекзит ще постави в невъзможност голяма част от сънародниците ни да работят и учат.

Европейските избори ще бъдат трудни, включително и във връзка с Брекзит, каза Йотова и добави: „Твърдата позиция на ЕС в момента формално качи много сериозно рейтинга на Европа. Парадоксално е – заради излизането на една страна, в което много анализатори виждаха разпада на ЕС, тенденцията е точно обратната. Проумя се, че усилията трябва да бъдат насочени към реформирането на европейските институции, а не излизането от него. Все по-трудно е една държава да се справя сама с всички предизвикателства пред нея“.

Доверието в европейските институции е ниско, подчерта Илияна Йотова:

 „Този мандат на ЕК с председател г-н Юнкер, както и втория мандат на г-н Барозу преди това – това са 10 години безвремие, 10 години, в които не беше решен нито един сериозен политически въпрос, който да води до развитие и перспектива за европейските граждани“. Според нея  най-слабата политика, която са демонстрирали европейските институции, е била по най-важната тема – за сигурността. 

По думите й  евроизборите у нас ще са сякаш избори за национален парламент. Страстите между политическите сили ще бъдат у нас, без да се говори много за това какъв трябва да е ЕС, смята Илияна Йотова.