Виолета Желева: Най-голямото щастие е да помагаш на хората

ВИОЛЕТА ЖЕЛЕВА е родена в Димитровград. По професия е текстилен инженер. Работила е като технолог. Завършила е политически мениджмънт. Член е на БСП. Била е общински съветник. Народна представителка е в 44-тото Народно събрание в ПГ "БСП за България", избрана от 29 МИР-Хасково. Член е на комисиите по труда, социалната и демографската политика и по вероизповеданията и правата на човека.

"Да си народен представител не означава само да се изказваш от трибуната"

"Неистово вярвам в доброто и то винаги ме е водило напред"

- Г-жо Желева, по Ваша идея и с Вашето спомоществователство беше издаден сборник-албум с почетните граждани на Димитровград. Какво Ви провокира за реализирането на тази идея?

- Винаги съм смятала, че настоящето е пътят, който свързва миналото с бъдещето. Историята и паметта трябва да се пазят за бъдните поколения, защото, ако не познаваме миналото, няма как да градим бъдещето. Това бяха мотивите ми за реализиране на инициативата по случай Деня на Димитровград, който е на 2 септември. Тази година беше по-различна заради пандемията от коронавирус и не можахме да отбележим по достоен начин празника. Не беше избран и предложен почетен гражданин, което не е прецедент. Реших, че в това трудно време е добре да си направим равносметка. Да си спомним за миналото и за епохата, в която живеем, но с мисъл за бъдещето.

Тази книга е памет за всички, допринесли за развитието на нашия град, които са получили признанието на моите съграждани. Тя е апотеоз на уважението и признателността ни към тях. Сборникът беше реализиран с помощта на екипите на Историческия музей и Градската библиотека "Пеньо Пенев". При представянето му всеки присъстващ получи изданието като подарък, а който желаеше, можеше да направи дарения за Дневния център за деца с увреждания. Всички културни институции в Димитровград ще получат от изданието като подарък.

- Вие сте образована, интелигентна, успешна и красива млада жена. Защо решихте да се занимавате с политика?

- Вярвам, че само през политиката реално може да се помага на хората. Така е устроено управлението на страната у нас. Затова веднага, след като завърших висшето си образование, реших да се присъединя към политическа сила. Нямах никакви съмнения, че това ще бъде БСП, защото моите родители и всички около мен са леви хора. Бях убедена, че социалистическата партия е единствената, която може да промени държавата и да даде на българите сигурност, солидарност, справедливост и по-добро бъдеще. Записах се в младежката й структура и се включих активно във всички инициативи на младите социалисти. После те ме избраха за свой лидер, а моите съграждани ми гласуваха доверие да бъда техен представител - първо, в Общинския съвет на Димитровград, а после и в Народното събрание.

- Неоспорим факт е, че парламентът не се ползва с одобрението на голяма част от обществото. Какво обаче от работата на един депутат остава скрито от погледите на хората?

- Да, за съжаление, рейтингът на Народното събрание е много нисък. Но малко хора знаят, че да си народен представител не означава само да се изказваш от трибуната. Остава скрита работата ни в комисиите, изготвянето на законопроекти. За мен най-важни са приемните и разговорите с хората. Те споделят своите тегоби и често дават отговори на нерешените проблеми, които имаме възможност да облечем в закони. Давам пример с решенията на ТЕЛК, които трябва да бъдат подновени, но в тази сложна ситуация за хората с увреждания е трудно да ходят по специалисти, за да набавят нужните документи. Затова и БСП инициира промени в законодателството.

Много жалко е, че има политици без морал. Винаги се старая изказванията ми от трибуната да са с уважение и разбиране към опонента. Не харесвам езика на омразата, който често се лее от мнозинството, защото това е неуважение не само към опонента, но и към институцията Народно събрание. Неприятно ми е, че често се слагат етикети на всички народни представители и изглежда, че едва ли не всички участваме във вземането на лошите решения. Затова БСП продължава да стои в парламента, независимо че гласът ни в повечето случаи се неглижира от управляващите. Но мисията ни е да посочваме на висок глас и да критикуваме неразумните идеи на властта.

- Вашата кауза е социалната сфера. Защо избрахте точно нея?

- Тъжно е да се каже, но българинът не живее добре. Бедността и неравенствата се задълбочават. Властта неглижира децата, хората с увреждания и възрастните, които са най-уязвимата група. Виждам човешката мъка и безсилие при срещите си с тях, особено в малките населени места. В нашия регион има много обезлюдени селца, в които живеят най-вече баби и дядовци. Те са сами, без нормална инфраструктура, без лекар, без магазин дори. Така изглеждат повечето населени места в района на Странджа-Сакар. Преди време имаше специални програми, насочени към облагородяването му и решаването на демографския проблем. Всичко това е вече в миналото и регионът е забравен от властта.

Избрах за своя кауза социалната сфера, защото смятам, че тя приляга най-много на човек и най-вече на жена с ляво мислене. Станах инициатор на много благотворителни инициативи, които допълват работата ми в парламента. Защото, когато помогнеш на хората в беда с промяна в законите, е много удовлетворяващо, но да даряваш е облагородяващо и ни прави повече човеци. Радвам, се че още срещам хора с добри сърца, които са мои съмишленици и са съпричастни към тази кауза.

Преди време създадохме Фонд на доброволеца. Осигурих средства за предстоящи събития, логистика и всякакви необходими текущи разходи, за да бъдат обезпечени първите доброволчески инициативи. Призовах хората около мен да станат доброволци чрез апел на страницата си във фейсбук. Вярвам, че всички, които искат да помагат, ще се множат с времето - с добро сърце и добра воля да правят добро.

- Щастлив човек ли сте? Кои са петте думи, с които бихте нарисували живота си. Кои мечти успяхте да сбъднете?

- Да, смело мога да кажа, че съм щастлив човек. Имам любов, самата аз съм пълна с любов. Имам вяра, имам надежда в по-доброто бъдеще за хората и за България. Изключително отговорна и лоялна съм, мисля, че съм и добър човек. Всъщност това са "багрите", с които бих нарисувала портрета на живота си дотук.

Доста са мечтите, които вече съм сбъднала. Бих ги нарекла по-скоро постигнати цели. Защото смятам, че мечтите не са, за да се сбъдват, а да ни дават крила за постигане на целите. След което продължаваме да мечтаем... Признавам си, че с известна лекота съм покорила малките житейски върхове. Убедена съм, че това е така, защото, колкото и утопично да звучи, неистово вярвам в доброто и то винаги ме е водило напред. Ако пък нещо не ми се случи, както съм очаквала, вярвам, че всяко зло е за добро. Продължавам към следващата цел, която се оказва успешна.

Никога не съм отвръщала на лошотията с лошо. Е, срещала съм се с предателства и с изкуствено поставени бариери, но се опитвам да ги посрещам и преодолявам с усмивка...

- Имате прекрасно семейство. Какво са за Вас двамата мъже в живота Ви?

- Моят съпруг и синът ни са най-важното нещо в живота ми. Те са моето всичко - приятели, съветници, опора, но често и критици. Винаги си сверявам часовника с тях и търся съвет как да постъпя в критични моменти. Е, признавам, че често ме ревнуват от политиката, защото не винаги им отделям времето, което заслужават. Но ако я нямаше подкрепата на семейството ми, може би нямаше да съм това, което съм днес.

- Често цитирате Пеньо Пенев, който е поетът, възпял най-горещо Димитровград. Освен четенето на поезия, какви са заниманията Ви през свободното време?

- Да, обожавам да чета. Пеньо Пенев е любимият ми поет, защото в неговите стихове има толкова много послания за любов към живота и надежда за бъдещето. Харесвам биографични книги и издания за пътешествия, които са моята страст. Но сега, предвид ситуацията с коронавируса, нямам възможността да пътувам и затова ходя на излети в планината, Това е моето лекарство и релакс. Наскоро преоткрих любовта си към рисуването и го правя всяка свободна минута. То ме спасява от трудни мигове и ми носи огромно удовлетворение. Рисувам предимно в стил наивизъм - къщички, природа.

Изкушавам се да продължа да се занимава професионално с мода. Да не забравяме, че съм текстилен инженер. Пък и Димитровград, и Хасково са "Меката" на текстилната промишленост. Изкушена съм след време да направя собствена модна линия и марка. Не робувам на известни дизайнери. Предпочитам обаче по-различни дрехи и често нарушавам етикета на институцията Народно събрание, като се обличам по-цветно.