Винету и законите на Ману

Един почти хамлетовски въпрос преброди за броени минути медиите и социалните мрежи: спи ли Борисов, или пише есемеси? Отговорът не би имал значение, ако действието се развиваше горе, в Бояна, където героят, по собствените му думи, живее сам като куче. Това обаче се случи пред очите на цяла Европа, и то във възможно най-тържествения момент, когато на церемония в Осло на Европейския съюз бе връчена Нобелова награда за мир.
Етикецията у нас изглежда отдавна забравено понятие. И при най-голямо желание почти няма откъде да се вземе пример за култура на поведение. Каквото и да погледне горкият зрител - парламентарно заседание или някой от популярните телевизионни формати, ще стане свидетел на най-груби думи и злостни нападки, на арогантност и безцеремонност. Изящните маниери сякаш останаха в миналото. Във времето, когато също имахме проблеми, но и желание да се учим, да попиваме по нещо от онези, които са по-напреднали. Особено внимавахме "да не се излагаме пред чужденците". Това беше може би малко лицемерно, защото се показвахме по-различни от онова, което всъщност бяхме, но беше благородно, тъй като се стремяхме да представяме родината по най-добрия начин.
Сега дори премиерът не се трогва, че излага страната ни. Седи на първия ред и подремва. Или пък рови в мобилния си апарат, както твърдят онези, които даже в тази ситуация се опитват да го защитават. Никакво внимание към онова, което се говори, никакво уважение към колегите от двете му страни, към милионите зрители. Очевидно му е скучно на подобни форуми, което има своето обяснение. Президентът на ЕС Херман ван Ромпой държа реч на няколко езика, но какво от това - Борисов не знае нито един от тях.
Въпросът обаче не е само в езиците. Премиерът ни би могъл да седи неразбиращо, но прилично. Да кротува и да излъчва благопристойност. Само че няма как да очакваме, нито да изискваме това от почитателя на Винету. Той е надянал министърпредседателските одежди, но същността му е останала далеч в миналото, когато в голямото междучасие е решавал споровете с бой. Според любопитните закони на Ману, който в древна Индия си присвои отличителните знаци на висшестоящо съсловие, подлежи на членовредително наказание. За нашия човек няма подобна опасност. Премиерските знаци не са откраднати, а са му дадени от народа, за когото е и рискът. В Осло до Борисов седеше не кой и да е, а министър-председателят на Холандия - единствената страна, заради която не ни пускат в Шенген. Марк Руте гледаше с невярващ поглед държането на Борисов, не допускаше, че подобно поведение е възможно. Удивлението му ни подсказва, че докато сме с този премиер, България все така ще си стои извън Шенгенското пространство, та ако ще да отговаря на всички критерии.
Завръщайки се в страната, шефът на изпълнителната власт уточни, че действително е много уморен. Обърканите му от дългите полети до САЩ и обратно биоритми са били причина да се измъчва по време на тържествената церемония в Осло. Това е косвено признание, че е имало поспиване, а не писане на есемеси. За умората можем да му съчувстваме. Това е част от живота на политиците, за която избирателят няма почти  никаква представа. Той вижда как се качват и слизат от самолетите, как ги изпращат и посрещат, как влизат с лъскавите си костюми в още по-лъскавите си коли, но не си дава сметка, че навсякъде трябва да са във форма, да говорят убедително, да отстояват позициите на държавата.
Веднъж в края на ден с извънредно наситена програма ни заведоха в Болшой театър. Умората ни беше толкова голяма, че нямаше как да изпитаме естетическа наслада от спектакъла, само гледахме да сме будни, за да не се изложим. Един колега заспа, но някак си "на полусъединител", като чуеше ръкопляскания, ръкопляскаше и той, без да отваря очи, почти като Борисов в Осло. Достатъчно беше някой съвсем лекичко да плясне и той започваше с всичка сила, увличайки и част от залата. После се шегувахме, че е направил нещо невероятно - да дава тон на овациите не в някое селско читалище, а в самия Болшой театър.
За разлика от непростимото нехайство към етикета, умората на Борисов е разбираема. Спрямо другите обаче той действа като във филма "Уморените коне ги убиват, нали?" Не един и двама министри и заместник-министри и десетки висши началници бяха отстранени с мотива: "Който не ми издържа на темпото, сменям го!" Докато се стигна до момент, в който премиерът вече не издържа на наложения от самия него ритъм. Някои казват, че няма кой да го смени. Сигурно е така, ако очакваме към Винету да бъдат приложени законите на Ману. Но ако си дадем сметка, че ние, избирателите, сме неговият работодател, ще го сменим и още как. Изборите са само след половин година.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info